Гавинг само кимна.
— Стана така, че започнаха да ми изпращат само некадърници. Отказах да се примиря с този факт и започнах да ловувам сам.
— Извинявай, че те попитах, но тази мисъл не ми даваше покой…
— Няма нищо. Забрави го.
Гавинг се опитваше да забрави и нещо друго. По време на последния период на сън се беше събудил посред нощ, вероятно от някакъв шум. Веднага забеляза, че трима от членовете на експедицията липсват. После чу гласове и тръгна към тях. Оказа се, че Клейв, Джини и Джаян закрепват въжета към кората. Намеренията им бяха очевидни — да отскачат в свободен полет и да правят деца…
Не можеше да разбере как в главата му се уравновесяват похотта и завистта със страх от гнева на Клейв и презрението на Джини (беше решил, че Джини все пак е по-красива от Джаян). Не му оставаше нищо друго, освен да се отдаде на блянове. Сериозните връзки можеха да бъдат осъществени само там, в Туфата Куин. Освен това Гавинг нямаше какво да предложи на евентуалната си избраница — нито богатство, нито необходимата възраст.
Естествено, това щеше да се промени. Той ще се завърне (разбира се) като герой (разбира се!). А що се отнася до гнева на Председателя… Е, той не посмя да изпрати Харп. Може би и Клейв би могъл да му се противопостави. Но ако успеят да ликвидират глада, Председателя няма да може да направи нищо — те ще бъдат герои.
А Гавинг ще получи привилегията да си избира партньорки…
— И тъй — продължи Джиован, — в деня, в който Глори падна и разби клетката на пуйките, аз ловувах сам…
В първия момент Гавинг го погледна с недоумение, после тръсна глава и се усмихна:
— Харп ми разказа тази история.
— Сигурно… Този ден бях надолу по клона, с едно въже се бях вързал, другото беше свободно. Бях се скрил в зеленината, само главата ми стърчеше в небето. Седях и чаках. Беше нощта преди Нова година. Голямото ярко петно на Слънцето светеше точно над мен, а Вой тъкмо го пресичаше. И ето, идва една пуйка, пляска с криле срещу вятъра, движи се доста бързо назад. Аз закрепих мрежа на свободното си въже и я хвърлих. Пуйката се хвана. Веднага след нея се появи втора. Разполагах с достатъчно мрежи и скоро краищата на въжетата натежаха от улов. Пуйките обаче продължаваха да прииждат. Две, после още четири… Едва тогава разбрах, че идват отгоре и се сетих, че това са нашите пуйки. Хвърлих края на въжето с което се бях захванал и улових три парчета наведнъж…
— Добро замятане — каза Гавинг.
— О, да, биваше си го замятането ми този ден, но небето беше пълно с пуйки и повечето от тях щяха да се измъкнат… Имах чувството, че някой си прави майтап с мен.
— Разбирам.
— Това е причината, поради която не обичам да разказвам тази история.
Гавинг изведнаж разбра какво ще последва.
— Ако искаш, не я довършвай, бих те разбрал… — промърмори той.
— Не, искам да чуеш всичко — поклати глава Джиован. — Беше доста забавно — небето беше пълно с пуйки… Появи се семейство триединни и се захвана с тях. Разделиха се и полетяха след заблудените пуйки. Не можех да направя нищо друго, освен да дръпна надолу моите три.
Старият ловец вече не се усмихваше.
— Мъжкарят на триединните се понесе към една от моите пуйки. Нагълта я цяла и направи опит да се отдалечи. Оказа се обаче, че глътнал прекалено едро парче. Можеш да си представиш картинката: единият край на въжето вързан за клин, забит дълбоко в клона, на другия се е хванал онзи огромен звяр, а аз съм вързан в примка по средата. Веднага разбрах какво става, опитах се да разхлабя примката и да се измъкна от нея, но въжето рязко се стегна и отсече крака ми почти като с нож… Започнах да падам в небето…
— Фураж за дървото, а?
— Точно така. Бях сигурен, че ще се превърна във фураж за дървото. Нали си спомняш, че държах още едно въже? Но на двата му края имаше по една пуйка. Махаха с криле като луди, но аз продължаваха да падам. Успях да изхвърля едната… Надявах се, че ще се оплете в клонаците, но не стана. В същото време мъжкарят усети, че е хванат от нещо, което го дърпа към въжето. Това го накара да повърне погълнатата пуйка, поне аз мисля така… В следващия момент в лицето ми се блъсна нещо тежко и лепкаво — мъртвата пуйка. Сграбчих я и я притиснах здраво към гърдите си. След което започнах да се катеря по въжето обратно към туфата.
Гавинг с мъка се сдържа да не избухне в смях.