Клейв без колебание прие общото мнение. Гавинг забеляза това и го запомни.
Щураците се върнаха. Миния с интерес наблюдаваше сватбеният им танц. Двама мъжкари се перчеха пред една женска, разперили широко крилата-наметала. Главата на женската се движеше с такава скорост напред-назад, че почти не се виждаше. Очевидно не знаеше кого да предпочете. Решения, решения…
— Какво те тревожи? — обади се Смита.
Нима това е нейна работа?, запита се Миния, после направи своя избор. Трябваше да говори с някого, да облекчи душата си.
— Напоследък се питам дали… Дали съм подходяща за Триединния взвод — прошепна тя.
— Така ли? — учудено я изгледа Смита. — Преди осем години изгаряше от желание. Какво се е променило?
— Не знам.
Знаеше и Смита веднага усети това.
— Не казвай на Сал — промърмори тя. — Едва ли ще те разбере.
— Бях само на четиринадесет години.
— Но изглеждаше по-възрастна и по-зряла. Може би най-красивото попълнение, което някога сме имали.
Миния направи гримаса.
— Всеки мъж в туфата искаше да ми направи бебе. Получавах предложения по всевъзможни начини. Но аз просто не исках да го правя с никого. Нали това е основното във всеки Триединен взвод?
— Така е. Какво бих била без Триединния взвод? Жена родена за мъж, мъж, който иска да бъде жена…
— Никога ли не си искала да… — Затрудни се да намери подходящата дума. Пред Смита някак не вървеше да споменава за правене на бебета…
— Искала съм — кимна Смита — Навремето харесвах Ришер, беше много красив… Напоследък предпочитах Мик — момчето на Ловния предводител. Но всеки, който постъпи тук, трябва да забрави тези неща. Да ги държи дълбоко в себе си. Знаеш това, нали?
Миния потръпна и това не убягна от внимателния поглед на Смита.
— Някой някога…
— Какво? Да ни е изоставил? Да ни е измамил? Алеи скочи в небето, малко след като се присъединих към взвода, но никой не разбра защо наистина го направи. Това е единственият начин да напуснеш… Ако бъдеш хваната в измама, няколко жени ще са готови да те разкъсат. Сал е една от тях.
Миния стисна устни, за да не издаде тайната си. Смита забеляза и това.
— Не бива да те разкриват в никакъв случай — промълви тя. — Защото добре знаеш отношението на гражданите към нас. Те просто ни понасят. Не даваме бебета на племето, но за сметка на това вършим най-опасната работа и по този начин си плащаме дълга. Няма как… Нито един мъж не може да ти помогне да бъдеш едновременно в двата свята.
Миния кимна. Устните й бяха стиснати, зъбите й скърцаха. Единственото й желание беше да държи устата си затворена, особено когато мисли за Мик! Преди осем години беше ужасен, преследваше я непрекъснато. Нима сега се е променил? Дали ще си държи езика зад зъбите?
— Смита…
— Стига. Сал се връща.
Миния сведе поглед. Четири женски фигури се носеха нагоре, тласкани от газовите струи. Не се виждаше да носят вода. Сал извика нещо, но гласът й потъна във воя на вятъра.
— Използват шушулки — отбеляза Смита.
Фигурите стремително се приближаваха и гласът на Сал прозвуча по-ясно.
— Нашественици! — възбудено крещеше тя.
Глава седма
Ръката на проверяващия
Двете тройки предпазливо се движеха нагоре, използвайки за прикритие всяка пукнатина в кората. Денис, висока чернокоса жена от тройката на Таня, час по час надничаше за оглед на обстановката.
— Преброихме шестима до маркировката на племето — каза Таня. — Носят тъмни дрехи, вероятно са от Тъмната Туфа.
— Нашественици на дървото! — Гласът на Сал беше весел и леко нетърпелив. — Никога не сме влизали в бой с нашественици! Преди много години част от племето се е разбунтувала и била прогонена. Неколцина заговорници убили Председателя, други просто тръгнали с тях. Вероятно са се заселили в Тъмната Туфа. Какво оръжия имат бунтовниците, Таня?
— Нямаше как да ги попитаме — поклати глава Таня. — Денис каза, че забелязала нещо, което наподобява огромни стрели. Не успяла да определи дори пола им, но един от тях със сигурност няма крака…