Клейв не се виждаше никъде. Облечените в алени дрехи врагове се носеха над кората, крещяха и сееха смърт. Червенокосата получи харпун в крака си, но бързо го измъкна и се заоглежда за нова цел. Избра най-лесната — Джиован, който дори не се опитваше да се скрие. Вторият мини-харпун се заби точно в гърдите му.
Използваха летящи шушулки. Един слаб, облечен в червено противник забеляза Гавинг. Опъна оръжието си, нещо се скъса и врагът кресна от ярост. Скочи напред с шушулка. В другата му ръка блесна нож, дълг цял метър.
Гавинг пъргаво се дръпна от пътя му, придърпа се към кората с помощта на въжето и измъкна ножа си. Нападателят се блъсна в ствола. Гавинг не му даде време да се опомни, мина зад гърба му и вдигна ножа. Ръката му обаче беше блокирана от нечовешки силни пръсти, сякаш го беше сграбчила птица-сабя. Гавинг промени посоката на удара и вместо в гърлото, ножът се заби в тялото на противника му. Желязната хватка се разхлаби.
Дървото започна да се тресе.
Възбуден до крайност, Гавинг не го усети веднага. После забеляза помръдването на гигантската стена от кора, но в момента това беше последната му грижа. Очите му напрегнато търсеха други врагове.
Червенокосата летеше напред, без да обръща внимание на кръвта, която струеше от панталона й. Очите й бяха заковани в тресящото се дърво. Дали е в обсега ми?, запита се Гавинг, хвърли харпуна и побърза да се мушне зад гигантското ветрило. Оказа се, че това е излишно. Пронизана в гърдите, червенокосата му хвърли втренчен, изпълнен с омраза поглед, после умря.
Нападателите в алени дрехи крещяха нещо, но виковете им потъваха в нарастващия тътен. От мъртвия Джиован стърчаха две стрели с пера в краищата си. Джини беше вдигнала малка ветрилна гъба пред гърдите си, в другата си ръка стискаше харпун. Образования се измъкна от някаква цепнатина и последва примера й. Един мини-харпун се заби в щита на Джини. Оголила зъби, тя се впусна срещу нападателя, следвана по петите от Образования и Джаян.
Гавинг се залови да навива въжето на харпуна си. Мъртвата жена се понесе към него, крайниците й потрепваха като живи. Призля му. Освободи харпуна. Много искаше да разбере какво е това лъскаво оръжие, което мъртвите пръсти продължаваха да стискат, но време за подобни волности нямаше.
Дървото отново се разтресе. Тътенът беше оглушителен, сякаш предвещаваше края на света. Кората зад гърба на Гавинг се разцепи; Червенокосият труп започна да пада. Протегна крака да се закрепи по-добре, в същия миг някой го нападна отстрани.
Видя черна коса, красиво бледо лице и пурпурни дрехи. Той замахна с харпуна срещу блестящите тъмни очи.
— Огънят! — изкрещя Таня. — Ще ни отреже от туфата! Трябва да минем покрай него!
Отвори една шушулка и се понесе над кората.
Миния я чу, но не спря. Смита беше мъртва, Сал също… Уби ги някакъв хлапак. Насочи се предпазливо към него.
Хлапакът носеше алени дрехи — облекло на гражданин. Русата му коса беше плътно прилепнала, а брадата — едва набола. Лицето му беше разкривено в гримаса, издаваща както страх, така и жажда да убива. Той пъргаво отскочи встрани, избягвайки острието на сабята й. Тялото му се отдели от кората. В първия момент Миния понечи да го последва. Трябваше да го убие, за да спаси честа на тройката си…
Но Таня беше права, времето им свърши. Огънят заплашваше да ги отдели от Туфата на Далтън-Куин завинаги, а и лъкът на Сал трябваше да бъде прибран. Миния се извъртя, отвори една шушулка и бързо се отдалечи.
Трупът на Сал се рееше свободно, пръстите на мъртвата й ръка стискаха здраво съкровището на племето. Русият хлапак се закрепи на кората и изстреля дълга стрела. Миния рязко ритна с крака и успя да промени посоката си. Стрелата свирна край нея. В следващия миг нещо й препречи пътя и тя рязко намали скоростта. Нещо грозно и страшно, нещо нечовешко. Душата й се смрази. Тежък юмрук потъна в лицето й, още преди да успее да реагира.
Гавинг не чуваше крясъците на облечените в пурпур жени. Две от тях се бързо се отдалечаваха, използвайки тягата на летящи шушулки. Трета се движеше на зигзаг покрай кората. А чернокосата — онази, която се опита да го убие, изведнъж свърна обратно и се насочи към безжизнения труп на червенокосата, която продължаваше да стиска извитата пръчка сребрист метал.
Пътят й препречи Мерил, изскочила от някаква пукнатина. Юмрукът на Мерил потъна в челюстта на нападателката с глух тътен, звукът от който заглуши дори странния грохот, на който Гавинг все още не бе имал време да обърне внимание. Сякаш небето се цепеше… От устата на Образования излитаха странни цвъртящи звуци, издаващи паниката му. Думите се губеха в грохота.