Ръцете му трепереха, лицето и шията му се покриха със ситни капчици кръв. Извади последната си шушулка и опита отново, прехапал език от напрежение. Този път семенникът беше нормален и заработи както трябва.
Светът се разпадаше.
Гавинг гледаше всичко това и постепенно ужасът му се смени със страхопочитание. Свиреп порив на вятъра го отнесе в открито небе. Двете огнени топки се бързо се смаляваха — едната навън, другата навътре. Родното дърво се превърна в две пухкави парчета, съединени от безкрайна лента дим.
Величествено! Никой не можеше да очаква, че ще надживее подобен катаклизъм. Сигурно всички от Племето Куин са мъртви. Тази мисъл беше непосилна за разума му. Всички, освен хората на Клейв, без да се брои загубата на Джиован, разбира се. Кой ли беше останал? Той се огледа.
Никой?
Забеляза няколко петънца далеч навън.
Нямаше повече шушулки и беше загубен в небето. Добре, че поне има храна…
Образования размаха ръце, но не спря да се върти. Пестеше шушулките и никак не му се искаше да ги включва само заради въртенето. Сети се да разпери крайници и това намали въртеливото движение до поносими граници, позволявайки му да се огледа.
Протегна ръка и опипа лявата страна на лицето си. Там мокрееше дълбока кървяща рана, спускаща се от слепоочието до брадичката. Но болка нямаше. Шок? В момента го безпокояха други неща.
В близост се премятаха три тела, облечени в пурпурни дрехи. Стомахът му се сви. Това беше тяхна игра — той не беше тук, за да убива.
Гигантската ветрилна гъба се рееше свободно в пространството. Клейв се беше вкопчил в стеблото й. Добре. На гърба му стоеше раницата — много добре. Вътре бяха всичките им запаси от пресни шушулки. Но защо той не прави нищо за спасението на експедицията?
Сплели ръце, Джаян и Джини бавно се рееха с крака навън. Сякаш танцуваха. Но така бяха успели да снижат въртеливото си движение до поносими граници. Действаха разумно, без следа от паника.
Мерил беше доста по-навътре. Не беше успяла да се оттласне достатъчно надалеч и вятърът я беше подхванал.
Апокалиптичният грохот постихна, вече се доловяха и други звуци. В близост се разнесе тихо стенание и Образования се извъртя. Оказа се, че Алфин все пак беше успял да скочи. Въртеше се през глава, стенеше и крещеше, но беше в безопасност.
Гавинг, Глори и Джиован не се виждаха никъде. Вероятно тялото на Джиован беше пропаднало заедно с дървото, но къде са другите? И защо Клейв не прави нищо? Вкопчен в ствола на ветрилото, той продължаваше да се отдалечава.
Образования въздъхна, развърза раницата и измъкна шушулките. Бяха стари, още от Туфата Куин. Дали ще се задействат?
Не му се беше налагало да работи с подобни неща. А и не познаваше човек, който да го е правил. Ловците носеха семенници като предпазна мярка, в случай, че паднат в небето. Но нито един от нещастниците, сполетени от подобна участ, не се беше върнал… Действаше с изключително внимание. Завърза раницата, после стисна шушулката с две ръце и я залепи за корема си. Прецени местоположението на Клейв зад гърба си и бавно завъртя върха.
Струята го блъсна в корема. Той изръмжа и промени позицията, надявайки се въртенето да спре. Тласъкът намаля, ръцете му се разтвориха и семенникът отлетя в пространството.
Един поглед през рамо го увери, че ветрилната гъба се носи към него. Клейв все още не вършеше нищо, дори не даваше вид, че е забелязал действията на Образования.
Димният облак от катастрофата разделяше небето, раздвоен на светли и тъмни петна. Насекомите, които бяха прояли дървото, вече се измъкваха на свобода, за да търсят нова жертва.
Наоколо летяха най-различни отломки. Образования разпозна огромни парчета дърво и кора, цяло ято щураци, които панически махаха с крила, някакъв хоботник беше изскочил от дупката си и не знаеше какво да прави. Сред тази суматоха се рееха труповете на убитите противници, които бавно се отдалечаваха.
Гавинг маневрираше далеч навътре, по посока на Вой. Образования съобрази, че младежът бе отишъл да спасява месото и вятърът го беше подхванал.
В същия миг ветрилото се блъсна в него, той протегна ръце и се вкопчи в еластичната материя. Клейв го гледаше стъписано.
— Какво стана?
Беше в безопасност.
— Дървото се разпадна, Клейв. Ще бръкна в раницата ти. Трябва да започнем да спасяваме гражданите.
Клейв нито помогна, нито се противопостави, когато Образования започна да тършува в торбата му. Можеха да използват голямото ветрило като база за своята спасителна операция. Първо Алфин, защото той беше най-близко… Взе половин дузина шушулки. С пълзене отиде близо до центъра на тежестта на ветрилото и задейства един семенник, след това още един.