— Както и да е — въздъхна тя. — По-добро да се заемем с по-полезни неща. Трябва да ядем Ръката, а не да висим на нея. Веднъж откъсната, тя скоро ще започне да гние. Което означава, че ни трябва нещо друго, за което да се закрепим… — Ръката й се насочи напред: — Като това…
Имаше предвид едно сравнително голямо парче кора, откъснало се при експлозията. Размерите му бяха десет на пет метра, рееше се само на около двеста метра от тях. Съпротивлението на въздуха беше намалило значително въртеливото му движение. Клейв тръсна глава и побърза да влезе в ролята си на Председател.
— Наблюдавам го цял ден — промърмори той. — Не се приближава. По дяволите, ако можехме да се движим, бих предпочел да се насочим към езерцето!
— Може би съществува частичен вакуум, който би могъл да притегли тази кора — обади се Образования.
— И сами можем да я притеглим — рече Миния и протегна ръка към пакета с оръжията си.
Железни пръсти се стегнаха около китката й.
— Хей, какво си намислила? — процеди Клейв.
Дълги и силни пръсти, които докосват друг гражданин без никакво притеснение, помисли си Миния, И в Туфата Далтън-Куин имаше мъже като този Клейв. Именно те я бяха принудили да постъпи в Триединния взвод… Главата й тъжно се поклати. Беше пленница на този мъж, който продължаваше да я счита за убиец.
— Мисля, че ще успея да забия привързана стрела в това дърво — търпеливо поясни тя.
Клейв се поколеба, после разбра какво иска да каже и кимна:
— Добре, опитай.
Тя избра металния лък на Сал. Но стрелата не достигна целта, снижи скоростта си и започна да се рее. Тя опита още веднъж. Сега вече в пространството се носеха две стрели, вързани за краищата на хлабави въжета. Младокът Гавинг започна да навива въжетата, останалите замърмориха.
— Нека и аз да опитам — рече Клейв и протегна ръка към лъка. Тетивата обаче одра лакътя му и той изруга. Изстрелът се оказа къс.
Миния нямаше навика да се колебае. Вземаше решенията си бързо, независимо дали са важни или не. Едно от качествата, които й помогнаха при постъпването в Триединния взвод.
— Протегни напред лявата си ръка и хубаво я изпъни — започна наставленията си тя. — Опъвай тетивата с всички сили. Извърти я леко надясно, така няма да се удари в ръката ти. Гледай напред, успоредно със стрелата. Стой така, без да мърдаш!
Грабна намотаното въже и с всички сили го хвърли по посока на парчето кора. Така облекчаваше полета на стрелата, която нямаше да влачи толкова голяма тежест.
— Когато си готов, стреляй!
Стрелата се понесе, чукна крайчето на кората и остана там. Клейв започна да изпъва въжето, бавно, с безкрайно внимание. Кората започна да се приближава… После стрелата пропука и се измъкна.
Повтори операцията, без да показва признаци на нетърпение. Кората вече се беше приближила с няколко метра. Стрелата се заби, ръцете му задърпаха въжето. Сякаш се биеше с някаква огромна птица.
Кората бавно доплува до тях. За всеки случай Клейв изстреля още една стрела и тя се заби здраво. Започнаха да се прехвърлят по въжето. Всичко мина добре, ако не се брои учестеното дишане на Алфин, рече си Миния.
Не пропусна да отбележи и похвалата на Клейв, който й хвърли одобрителен поглед и каза:
— Добре работа, Миния.
Лъкът обаче остана в ръцете му.
— За естествени нужди ще използваме обратната страна на кората — обяви Клейв. — Сега тя е всичко, което имаме, налага се да я пазим чиста. Ще храните дървото така, че екскрементите да отиват навън.
— Едва ли ще стане — обади се Алфин. Това бяха първите му думи от часове насам и всички изненадано го погледнаха. — Ако направим това, екскрементите ще останат да се въртят около нас. Но аз имам по-добра идея. Ще храним дървото от ръба. По този начин ще се възползваме от въртеливото движение и проблеми няма да има… Прав ли съм, Образовани?
— Да. Идеята ти наистина е добра.
Миния откъсна парче ветрилна гъба и го хвърли в устата си. Беше влакнесто и почти безвкусно, но съдържаше влага. А влагата е деликатес. Очите й се насочиха към езерцето, което не се приближаваше.
Разделиха си пушеното месо от тъпчо и го изядоха, за да не се развали. Но май сбъркаха, тъй като на пълен корем жаждата стана още по-непоносима. Тук спокойно можеха да пукнат от жажда…
Всичко останало изглеждаше наред.
Миния беше доволна, че направи правилен избор с това златокосо момче Гавинг. Вероятно си мисли, че й дължи живота си. На външен вид изглеждаше безобиден, но тя го видя да убива на два пъти, без никакво колебание. По-добре е да го имам за съюзник, отколкото за враг, помисли си тя.