За Алфин не можеше да си състави мнение. Ако действително се страхува от падане, май няма да изкара дълго…
Докато Мерил беше нещо друго. Нямаше крака, но удряше с юмрук силно — както друга жена с крак. Сигурно е твърда като кремък, особено след всичко, което е преживяла. Но имаше и друго: инвалид като нея отдавна би бил мъртъв, ако му липсват верни приятели. Следователно за нея се грижат добре. Миния стигна до заключението, че няма да е зле, ако се сприятели с Мерил.
Образования беше мечтател, едва ли щеше да усети липсата й, ако вземе да умре…
Доминиращият мъжкар безспорно беше Клейв, който по всяка вероятност продължаваше да я счита за враг. Но тя умно му преотстъпи заслугата за прехвърлянето на този сал, убедена, че това ще й бъде от полза. Сега най-важното е Клейв да изпитва нужда от нея, а дали й вярва или не беше без значение.
Но какво друго би могъл да иска от нея той?
Джаян и Джини се държаха така, сякаш Клейв им принадлежи. Или обратното. В това нямаше нищо необичайно — често се случва две жени да делят един мъж. Близначките изглеждаха покорни, но вероятно няма да приемат друга съперница. По тази причина Миния реши да се държи по-далеч от Клейв.
Проблемът изглеждаше напълно решим…
Мерил се прозя широко и попита:
— Не ви ли се струва, че е време за спане? Аз лично се чувствам като ударена по главата.
— Искам по един човек да стои буден от двете страни на дървото през цялото време — вдигна глава Клейв. — На някой да не му се спи?
— На мене — обади се Алфин.
И тъй, първата смяна за деня поеха Алфин и Джаян, след тях беше ред на Гавинг и Мерил. Изтощена както физически, така и емоционално, Миния не беше в състояние да мисли за останалите. Свита като ембрион, тя се приготви за сън.
Слънцето се намираше северно от Вой. Миния усещаше как гражданите се изреждат към ръба на кората, за да нахранят дървото. Седнали един срещу друг, Клейв и Джини взаимно се пощеха. Джаян се беше скрила зад ръба. А Алфин? Той се придърпа към тях.
— Минеея? — повика я той.
— Какво? — надигна се тя.
— Искам да ми станеш жена.
Сънят окончателно отлетя, очите на Миния широко се разтвориха. Сега най-важното беше да не си създава врагове.
— Не съм мислила за брак — внимателно отвърна тя, установила с учудване, че Алфин не беше разпознал униформата й.
— Би било глупаво да ме отблъснеш. Нима има по-добър начин да станеш една от нас?
— Ще си помисля — отвърна тя и затвори очи.
— Аз съм уважаван човек, в Туфата Куин ми бяха поверили грижите за устата на дървото.
Тя неволно се сви на кълбо и обхвана коленете си с ръце.
Ръката на Алфин разтърси рамото й.
— Минеея, не разполагаш с кой знае какъв избор на това жалко парче кора. А и много от нас все още те считат за убиец…
Очевидно нямаше намерение да я остави на мира. Е, добре. Гласът й прозвуча спокойно, но малко глухо, тъй като не намери сили да се изправи.
— Имаше право… Аз действително трябва да се омъжа за един от вас. Клейв вече е зает, нали?
— Три пъти — засмя се Алфин.
— Това ме учудва… А Образования?
— Ти шегуваш ли се? Предлагам ти сериозно да си помислиш върху предложението ми…
Видя сълзите в очите й и млъкна. Миния беше толкова уплашена, че не успя да се сдържи. Тялото й се разтърси от хлипове, от устата й излитаха тихи стенания. Да, мъж наистина й трябваше, но нима Алфин?! Всъщност, избор май нямаше… Може би ще бъде принудена да се чифтоса с този отвратително грозен старец, само за да не я убие Племето Куин. Другата възможност беше да признае за дадената: клетва за безбрачие, която е задължителна за всички членки на триединни взводове. Изведнъж усети, че не може да издържа повече. Беше й се събрало твърде много.
— Аз… Ще се върна, като се почувстваш по-добре — гузно промърмори Алфин. Тя с усилие отвори очи и го видя да се промъква между спящите към далечния край на кората. Изгубила дом, семейство и приятели, тя се беше оказала запратена в небето, сред напълно непознати хора. Гаден трупоносец, по дяволите! Защо й налага подобно решение точно сега?
Сълзите пресъхнаха. Добре, че ги няма другарките й от взвода, от тях наистина би се срамувала. Същевременно си даваше сметка, че именно сълзите й бяха принудили Алфин да се оттегли. Това й беше познато, тъй като редовно използваше номера със сълзите като средство за отбрана, особено когато беше млада, на четиринадесет години…