— Поверителни?
— Тайни — поясни Образования и се зае да увива апаратурата.
— Я почакай малко — рече Клейв. — Тези твои поверителни данни съдържат ли нещо, което би ни помогнало да оцелеем? — Изчака малко, не получи отговор и продължи: — Ако отговорът е отрицателен, вероятно е излишно да ги мъкнеш със себе си и да бавиш всички… — Нова пауза: — Но ако отговорът е положителен, значи ти укриваш важна информация. И възниква въпроса дали трябва да те защитаваме…
Образования зяпна от изненада.
— Ти си ценен за нас — продължи Клейв. — Племето ни се състои едва от осем члена и не можем да се позволим да изгубим когото и да било. Сега е момента обаче да ни убедиш, че в твое лице се нуждаем не толкова от ловец-чирак, колкото от Учен…
Образования беше вцепенен от смайване, със зяпнала уста. Известно време остана така, после рязко кимна и тикна една от касетите в металната рамка.
— Приказывать — промърмори той. — Намери Моби! Повтарям буква по буква: м-о-б-и…
Екранът светна и се изпълни с букви. Образования започна да чете:
— Моби е създание с размери на кит, притежава огромна уста и вертикални прорези на бузите, които са порьозни и се използват като филтри. Храни се с летящи в облаците насекоми. Дължина — седемдесет метра. Маса — приблизително осемстотин метрични тона. Едно основно око. Две по-малки очи за близко гледане, защитени добре, разположени от двете страни на единствената му ръка. Обитава областите около езерцата и джунглите от сладък памук. Предпочита да се върти — това му дава по-голяма стабилност, както и възможност да се предпазва от евентуални нападатели. Известно е, че в среда на безтегловност няма безопасна посока. Китовете избягват по-големи създания от себе си, не обичат нашите КАРМ и се крият от тях. Но ако бъдат притиснати до стената, те се бият смело и самоотвержено, като Капитан Ахав. Единствената им ръка има четири пръста, съоръжени с огромни нокти.
Клейв вдигна глава и хвърли кратък поглед през рамото си. Да, летящата уста се виждаше съвсем ясно. Държеше се настрана от сала, въпреки гъмжилото от насекоми наоколо.
— Това ли е?
— Мисля, че да.
— А какво е това карм? Какво означава „с размерите на кит“, капитан Ахав?
— Не зная.
— Добре, това не е толкова важно. Значи звярът е боязлив и яде буболечки, а не хора… Което значи, че не представлява заплаха за нас.
— Сега вероятно разбираш, че племето има нужда от Учен. Ако не бях разчел записа на касетите, нямаше да знаете нищо за това животно…
— Не ми е приятно да го гледам как се разхожда около нас — обади се с леко запъване Гавинг.
Никой не се засмя. Стиснал устни, Клейв продължаваше да оглежда огромния бръмбароядец…
Клейв застана така, както го беше учила Миния. В лявата си ръка стискаше стоманения лък, изтеглил тетивата чак до бузата си. Чувстваше се странно. Вероятно защото беше поставил не стрела, а един от собствените си харпуни, който смешно стърчеше напред.
Моби го наблюдаваше.
Изчакал огромното око да се извърти от обратната страна на туловището, Клейв напрегнато подвикна:
— Сега! Хвърляй въжето!
Гавинг се подчини и рязко замахна с навитото на руло въже. Клейв му даде няколко секунди аванс, после пусна тетивата.
Харпунът литна, опашката му леко потрепваше. После въжето се опъна и го стабилизира. Клейв използва цялата сила на мускулите си, масивното желязо би трябвало да стигне до Моби. Но не стигна. Дори не го приближи.
— Събирай въжето! — заповяда на Алфин той, извърна се към другите и добави: — Хващайте стрелите. Забийте в звяра толкова, колкото успеете. Трябва да го подлудите и да отвличате вниманието му.
Образования стреля пръв, но постижението му беше толкова слабо, че Клейв го спря. Стрелите трябваше да се пестят. Гавинг и Миния се прицелиха добре. Стрелите им се забиха в туловището на звяра и те отново опънаха тетивите.
— Достатъчно — извика Клейв. — Искаме само да го ядосаме. Не е нужно да го плашим или нараняваме… Образовани, това нещо кротко ли е?