— Имаме още няколко, но няма да стигнат — въздъхна Клейв и огледа хората си: — Сега важното е, че не сме загубили никого. Движим се, при това навън. Това е добре, тъй като плътността на въздуха се увеличава… Нали така, Учен?
— А заедно с нея върви и изобилието — кимна Образования: — Вода, растения, месо и хищници…
Моби забави скоростта си и плавно започна да завива на изток. Очевидно изтощен, звярът прибра перки към тялото си и изведнъж заприлича на яйце, плъзгащо се във въздуха без почти никакво съпротивление. Продължаваше да пада навън, теглейки сала от кора след себе си. Езерцето се превърна в миниатюрен бисер, отразяващ синята светлина на Вой.
— Ще прережем въжето в момента, в който забележим нещо интересно — обади се Клейв. — Дърво-интеграл, езерце, гора… Изобщо всичко, което съдържа вода. Но внимавайте, не трябва да се избързва…
— Облак отпред — обади се Мерил.
В далечината плуваше бяла мъглявина.
— На какво разстояние? — изсмя се дрезгаво Клейв. — Шестдесет, седемдесет километра? Освен това, не е точно отпред и вероятно ще се разминем. Продължаваме да се движим на изток.
— Не е точно така — възрази Образования. — Вече се насочваме навън от изток и се движим доста бързо. Помниш ли онази песничка, Гавинг? — „Изток те отнася навън и се насочваш на запад; запад те кара навътре, навътре — на изток… А тръгнеш ли наляво или надясно, ще се прибереш у дома“…
— Какво беше това, по дяволите? — присви очи Клейв.
Гавинг помнеше, но не каза нищо. Тези думи също бяха „поверителни“, но Образования никога не му обясни какво означават.
— Всяко дете го знае — обади се Миния. — Така се движи всеки, който е паднал в небето и разполага с летящи шушулки.
Образования доволно кимна с глава.
— Нас ни влачат на изток. Движим се твърде бързо за тази орбита, което означава, че ще падаме навън и неизбежно ще забавим скоростта си. Готов съм да се обзаложа, че Моби ще се е насочи точно към този облак…
Звярът отново извади перките си, въртеливото им движение беше бавно. Пред тях чак до дъгата на Мъгливия пръстен, нямаше абсолютно нищо. Миния премести въжето и се приближи към Гавинг. Легнаха на ръба на кората и се загледаха в облака. Жаждата ставаше нетърпима.
Слънцето се скри зад Вой.
Бяха изминали много километри навън и цикълът ден-нощ стана доста по-продължителен.
Облакът нарастваше.
— В мъглата ще направи опит да се отърве от нас — промълви Образования, но в думите му се долови по-скоро надежда, отколкото убеждение.
От известно време насам Моби беше престанал да се движи. Клинът с въжето на харпуна се беше разхлабил. Клейв заби нов и прехвърли хлабавото въже към него. Облакът бавно запълваше небето.
Започнаха да се виждат тъмните въртопи от вихри във вътрешността му, прорязвани от ослепителни светкавици.
Джаян и Джини свалиха горните части на дрехите си и Алфин зяпна. После очарованието от гледката изведнъж премина и той скочи на крака:
— Те са прави, по дяволите! Сваляйте ризите и се опитайте да уловите влагата!
Слънцето надникна за миг иззад облака, тъмнината се разсея. После започнаха да потъват в рядката мъгла и енергично размахаха ризите си.
— Чувствате ли влагата? — извика Гавинг.
— Не само я чувствам, но дори я подушвам! — изръмжа Мерил. — Но не мога да пия!
Далеч на запад проблесна светкавица. Ризата на Гавинг натежа от влага и той направи опит да я изстиска. Не стана. Очевидно беше рано. Размахва я още известно време, после опита отново. Засмука влажната материя и усети вкус на вода, примесена с пот.
Всички вършеха това, а наоколо се спусна непрогледен мрак. Моби изчезна, някъде далеч напред. Присъствието му се усещаше единствено от подръпването на; въжето. Хората извиваха дрехите си, смучеха водата и се смееха.
Скоро попаднаха в зона, наситена с огромни и тежки водни капки. Ставаше трудно да се диша. Гавинг покри уста с ризата си, пое въздух през нея и се задави от водата, която нахлу в гърлото му.
Далеч напред започна да просветва. Дали не излизаха от облака?
— Не е ли време да срежем въжето, Клейв? Тук ли ще останем?
— Има ли някой още жаден? — извика в настъпилата тишина Клейв. — Пийте колкото можете, защото скоро ще се махнем оттук. Не можем вечно да дишаме през ризите си. Мисля да се доверим на Моби и да продължим с него.