— Не смея да опитам — излъга Лори. — Но с твоя помощ положително ще се справя.
На практика умираше от желание да седне зад командния пулт.
— Това е забранено — отвърна равнодушно пилотът, извърна се към микрофона и добави: — Според мен засеченият обект изобщо не е превозно средство. Хората върху него вероятно са крушенци от някакво бедствие — такива, каквито ни трябват за трупоносци… Предполагам, че ще са доволни да ни видят.
— Ще се присъединим към вас в първия удобен момент — прозвуча в репродуктора гласът на Водача. Интонацията му беше тревожна и екипажа на КАРМ веднага разбра причините за това.
От зеления облак изскачаха пълчища едри диваци, възседнали жълто-зелени семенници, по-големи от самите тях. Дрехите им също бяха зелени и това ги правеше трудни за засичане.
Армадите полетяха една срещу друга, небето почерня от стрели. Бойците от Дървото Лондон използваха дълги крачни лъкове. Използването им не беше сложно: краката просто застопоряват лъка, а тетивата се опъва с ръце. Стрелите на диваците летяха по-бавно, вероятно защото бяха с по-малък размер.
— Арбалети — промърмори пилотът, включи двигателите и КАРМ бързо се отдалечи от бойното поле. Но облекчението на Лори беше кратко, тъй като корабът направи завой и започна да се връща обратно.
— Поставяш КАРМ в опасност! — извика предупредително тя. — Тези диваци могат да се уловят за мрежите!
— Спокойно, Чирак. Движим се прекалено бързо за тях и едва ли ще се озовем на една сабя разстояние…
Учения беше твърд противник на идеята КАРМ да се използва за военни цели. Да включи своя Чирак в екипажа беше една от най-крупните му победи.
— Единствената ти грижа трябва да е КАРМ и нищо друго — беше я инструктирал той. — Не мисли за войниците. КАРМ на всяка цена трябва да бъде далеч от опасните зони. Ако пилотът откаже да го стори, незабавно поемаш управлението!
Само дето не й обясни как да накара един обучен боец да изпълнява заповедите й, нито пък как се управлява древната машина. Това вероятно се дължеше на факта, че Учения никога не беше летял.
Диваците летяха право към прозореца-екран. Пилотът промени курса, миг преди телата да затропат по корпуса, Лори успя да зърне няколко чифта очи, изпълнени с ужас. Потръпна, разбрала че едва ли е в състояние да стори нещо. По всяка вероятност щеше да разбие КАРМ, вместо да го спаси… И след това, ако все пак успее да се завърне у дома, ще понесе жестоко наказание…
Диваците се прегрупираха с очевидното намерение да нападнат отново. Пилотът невъзмутимо насочи машината право в центъра на най-голямата група от собствените им бойци.
— Добра маневра, благодаря — обади се гласът по радиото.
Лори наблюдаваше приближаващата се тълпа диваци.
— Всички са на борда — съобщи след малко Водача.
КАРМ чевръсто се извъртя и полетя над зеления памук, простиращ се в югозападна посока. Диваците нададоха тържествуващи крясъци. Но в момента важното беше, че нямат никакъв шанс да ги стигнат.
Гавинг напразно се бореше с ужаса. Беше сигурен, че това вече е краят.
Зелената стена стремително летеше срещу тях, нашарена с жълто-сини и алени петна в хиляди оттенъци. Сред тях тъмнееха облаци насекоми, прорязвани от крилата на птици с най-различни форми. Едни наподобяваха ленти и се придвижваха със странни полюшвания. Други имаха мембранни триъгълни опашки, а трети бяха идеални триъгълници, зад които плющяха опашки, подобни на камшик.
Далеч на изток бавно се очерта падина с форма на фуния. Широчината й беше може би около половин километър, но салът беше твърде далеч за по-точна преценка. Дали и джунглата притежава отходна дупка, наподобяваща устата на дървото? Какви са тези сребристи цветя в краищата?
Бурята беше прикривала този свят до последния момент. Гавинг никога не бе виждал джунгла, но какво друго би могло да бъде това? Добре ни подреди онзи звяр Моби, призна с въздишка той.
Птиците забелязаха падащия сал, безброй крила и опашки се размахаха в панически бяг, сякаш понесени от ураганен вихър. От зеленината надникнаха главите на огромни същества с форма на торпедо и любопитно се вторачиха в падащата кора.
— Проверете въжетата! — отсечено заповяда Клейв. — Всички да бъдат въоръжени! Тези зверове изглеждат гладни, а ние очевидно здравата ще се разтърсим при приземяването. Някой има ли да добави нещо?
Гавинг се загледа в мястото, където щяха да се ударят. Зелен облак. Дали наистина е толкова мек, колкото изглежда? В далечината на североизток се забелязваха рояци тънки чертички… Хора?