— Къде е Джаян? Къде е Образования?
— Изчезнаха — изпъшка Мерил. — Нещо ги засмука надолу, към ей онзи гъсталак…
— Какво?
— Мърдай, Гавинг!
Успяха да издърпат Клейв навътре и се заеха да наместват тапата от храсталаци обратно. Гавинг забеляза, че счупения крак на Клейв е стегнат в шина от стрелите на Миния, увити с одеяло.
— Хората от кутията — обади се Миния. — Сигурно ще ни последват.
— Знам. Какво беше това, което отмъкна Образования, Мерил? Някакво животно?
— Не видях. Той просто изкрещя и изчезна. Джаян грабна един харпун и се гмурна в гъсталака след някакви хора… Размотава въже след себе си… Не трябва ли да я спрем, Гавинг? Ще уловят и нея!
Защо всичко става едновременно? Кракът на Клейв, неизвестните похитители, висящата над главите им кутия…
— Е, хубаво… Войниците от кутията са глупаци, след като идват тук. Тази територия принадлежи на други…
— Но и ние дойдохме…
— Ние го сторихме от отчаяние, просто защото нямахме друг изход… Но иначе си права. По-добре веднага да поемаме по следите на Джаян, това ще ни отдалечи от онази звездна реликва… — Замълча, обзет от съмнения. Дали Мерил няма да ги забави? Не, едва ли… Поне не тук, в този свят на безтегловност… — Е, добре. Мерил, аз и Миния тръгваме след Джаян. Може би ще успеем да освободим и Образования. Джини и Алфин ще ни следват с носилката на Клейв… Къде е въжето на Джаян, Мерил?
— Някъде над нас. По дяволите, защо всичко това трябваше да се случи едновременно?
— И аз това се питам…
Глава дванадесета
Ловците на трупоносци
Птиците вдигаха невъобразима олелия. Невидими ръце теглеха Образования с главата напред в мрака и тежката миризма на непознатата зеленина. Клончетата престанаха да шибат лицето му — признак, че се намира на открито.
Нещата се развиха бързо, без никакво предупреждение. Силни ръце сграбчиха глезените му и го придърпаха надолу, в един друг свят. Викът угасна в гърлото му, затиснат от нещо като мръсна кърпа, безцеремонно натикана в устата му. Силен удар по главата отне желанието му да се съпротивлява.
Очите му започнаха да се нагаждат към здрача.
Сред гъсталаците се виеше тунел. Тесен, позволяващ пълзенето на не повече от двама души един до друг, твърде нисък за ходене в изправен ръст. Това и без друго е излишно, рече си Образования. Не можеш да ходиш изправен, ако няма привличане.
Похитителите му бяха хора, поне донякъде.
Всички бяха жени, но човек трябваше да се вгледа внимателно, за да го разбере. Носеха кожени елеци и панталони, боядисани в зелено. Елеците бяха отворени отпред и разкриваха наличието на едри бюстове — пръв и последен атрибут на женствеността. Бяха пет, три от тях подстригани изключително късо. Изглеждаха слаби до изнемощяване, но в замяна на това бяха дълги — от два и половина до три метра — по-високи от всички мъже на Племето Куин.
Оръжието им представляваше дървени лъкове върху някакви особени платформи, готови за стрелба.
Придвижваха се изключително бързо. Многобройните извивки на тунела пречеха на ориентацията. Жените стигнаха до нещо като кръстопът. Пространството беше по-широко, някъде около двадесетина квадратни метра. Във всяка от страните зееше дупка на нов тунел. Групата спря, една от похитителките издърпа парцала от устата му.
— По дяволите! — изръмжа Образования и изплю събралата се в гърлото му мръсотия.
Към него пристъпи друга жена, с тъмна кожа и странно прошарена коса. Заговори на език, който бе по-странен дори от езика на Миния.
— Защо ни нападнахте? — попита тя.
— Глупачка! — изгуби самообладание Образования. — Нападнаха ви други — онези с летящата кутия, направена от звездно вещество. А ние сме крушенци и стигнахме дотук върху едно жалко късче кора!
Жената кимна, сякаш очакваше подобен отговор.
— Доста странен начин за пътуване. Кои сте вие? Колко сте?
Дали да премълчи? Не, Племето Куин все пак трябва да намери приятели. Образования реши да играе открито:
— Осмина сме… — въздъхна той. — Единствените оцелели от племето Куин… плюс Миния от отсрещната туфа. Нашето дърво се разпадна и ние изпаднахме в небето.
— Обитавали сте дърво? — смръщи се жената. — Ловците на трупоносци също живеят на дървета.
— Че къде другаде? — учуди се Образования. — Само около дърветата съществува привличане. — Помълча, после попита: — А вие кои сте?