Тя го изгледа хладно:
— Държиш се прекалено нагло за пленник.
— Нямам какво да губя — отвърна Образования и веднага си даде сметка колко е прав. Осем души, оцелели при ужасен катаклизъм, бяха направили всичко по възможностите си да се доберат до безопасно място… Успяха, но само за да видят края си. Друго не им оставаше.
Пропусна думите на жената и объркано попита:
— Моля?
— Ние сме Щатите Картър — повтори нетърпеливо чернокосата жена. — Аз се казвам Кара Шарман. — Ръката й махна по посока на другите: — Лизет, Хилд…
За несвикналото око на Образования споменатите жени изглеждаха еднакви като близначки — изключително високи, със светла кожа и червени, късо подстригани коси.
— Илза — продължи представянето тъмнокосата.
Панталоните и елека на Илза бяха широки. Издутият корем показваше, че е бременна. Косата й представляваше светъл мъх, под който проблясваше кожата на черепа. В този гъсталак дългите коси наистина биха създавали проблеми, съобрази Образования.
— Деби.
Последната жена от групата имаше кестенява коса. Чиста, мека и права, дълга поне половин метър. Как ли я поддържа толкова добре, запита се Образования, докато очите му с одобрение пробягаха по стегнатата опашка на гърба й.
Шарман вероятно означава „шаман“ — отдавна излязлото от употреба наименование на Учените. Би могла да означава и Председател, въпреки че насреща му стоеше жена… Но при тях всичко може би е различно, едва ли имат нещо общо с Туфата Куин. Нима Председателя може да има собствено име?
— Не си се представил! — натъртено рече Кара.
Образования усети как достойнството му се завръща, изпъна рамене и гордо обяви:
— Аз съм Учения на Племето Куин.
— Името ти?
— Учените нямат име. Едно време ми викаха Джефър.
— Какво правите в Щатите Картър?
— За това би трябвало да попиташ едно огромно Моби…
Лизет предупредително го чукна по темето с кокалчетата на дългите си пръсти.
— Наистина е така! Умирахме от жажда, успяхме да забием харпуните си в едно Моби. Клейв се надяваше, че то ще ни завлече към някое езерце, но вместо това се озовахме тук…
Лицето на Шарман остана безизразно.
— Е, обяснението ти изглежда съвсем невинно — промърмори след известно време тя. — Сега ще хапнем, а после ще обсъдим твоето положение.
Той обидено млъкна, обади се едва когато видя храната и разпозна харпуна:
— Това е птицата на Алфин.
— Тя принадлежи на Щатите Картър — поясни Лизет, но той не й обърна внимание, зает с проблемите на болезнено празния си стомах.
— Зеленината е прекалено сочна, за да запалите огън…
— Птиците-сьомга се ядат сурови. Гарнираме ги с падащ лук, ако успеем да намерим…
Сурови… Ама че гадост!
— Падащ лук?
Показаха му едно паразитно растение, което растеше по чаталите на клоните. Приличаше на зелена тръба с китка розови цветове на върха. Симпатичната дългокоса Деби събра една шепа и оряза цъфналите върхове. През това време сабята на Илза вече режеше аленото месо на прозрачно тънки резени.
Кара се наведе и сръчно върза дясната китка на Образования за глезена му, после предупредително рече:
— Имаш свободни ръка и крак, не се опитвай да развързваш нищо друго!
Сурово месо, помисли си Образования, но с изненада откри, че устата му се пълни със слюнка. Хилд му подаде няколко къса розово месо, увити около зелените тръбички на падащия лук. Той ги пое и заби зъби в тях.
Главата му беше празна. Отдавна бе усвоил изкуството да не мисли за празния си стомах, но този път това определено не му се отдаваше. Месото беше със странна структура, като пореста гума. Но вкусът му беше страхотен, а лукът го правеше приятно пикантно.
Жените любопитно го гледаха. Трябва да им говоря, да ги убедя, помисли с помътено съзнание той. Това е последният ни шанс. Трябва да се присъединим към тях, нищо друго не ни остава… Иначе нападателите ще ни преследват, докато не скочим обратно в небето…
Птицата с размери на едър човек бързо намаляваше. На Лизет изглежда й харесваше да реже месото на тънки ивици и да храни останалите. Всъщност, от известно време насам жените бяха престанали да ядат и само го наблюдаваха. Дали пък не одобряват начина, по който се оригвам, запита се Образования, но това не му попречи да издаде поредния тръбен звук. Още докато се катереха нагоре по ствола разбра, че в света на безтегловността човек не бива да се оригва, тъй като липсва сила, която да изкара газ от стомаха.