— Нека поговоря с останалите, после ще ти дам отговор… О!
— Какво има?
— Току-що си спомних нещо. Кара, ние виждаме различни светлини. Едно време е имало машини, които са засичали топлината на тялото. Предполагам, че ви откриват именно с тях…
Жените си размениха озадачени погледи.
— Само труповете са студени — прошепна Деби.
— И срещу това има противодействие — усмихна се Образования. — Ако запалите многобройни малки огньове из гората, агресорите ще трябва да проверяват всеки един поотделно.
— Това е опасно, огънят може да… — Кара млъкна и тръсна глава: — Всъщност, това няма значение. Огньовете изискват постоянно течение, иначе гаснат. Пушекът ги задушава. Все пак това е възможен изход, особено ако ги палим близо до повърхността на джунглата.
Образования кимна и се протегна за още зеленина. Нещата като че ли се оправяха. Ако някои успеят да станат граждани, те ще защитават и останалите. В крайна сметка може да се окаже, че Племето Куин е намерило дом.
— Групите са три и потъват навътре — обади се глухо пилотът. — Ще ги преследваме ли?
КАРМ висеше точно над Водача на ескадрона Патри, който държеше лъка си насочен към джунглата.
— Колко големи са групите?
— Двете се състоят от по трима души, третата е по-голяма. Тя тръгна първа и вероятно ще ви се изплъзне.
Хората на Патри вдигнаха една купчина зеленина и я пуснаха да се рее.
— Открихме посоката — докладва той и се присъедини към останалите: — Добре, тръгваме след тях… Марк да засече целта, а останалите да ме следват. Дръжте се по-далеч от жълтото растение, това е отровна папрат.
Марк беше джудже, единственият мъж в Дървото Лондон, който можеше да носи древната броня и по тази причина единственият възможен пазител на хвърлящото оръжие. Преди десет години той се плашеше при всяка атака, докато не доби увереност в своята неуязвимост. Останалите започнаха да му викат Малчо, но Патри им вдигна страхотен скандал. Марк беше роден да носи бронята и се справяше добре.
Патри се изкатери покрай няколко храста и се шмугна в тъмнината, пехотинците от Дървото Лондон го последваха.
Огнището на страхотните болки беше някъде над коляното на Клейв, но изпращаше огнени вълни по цялото му тяло. Съзнанието му беше замъглено, имаше чувството, че останалите ту се появяват наоколо, ту изчезват. Влачеха го през някакъв тунел. Учения му даде екстракт от специално растение, което би трябвало да премахне болката. Всъщност, какво растение? Нали всичко изсъхна по време на продължителната суша? А и дървото загина… Учения вече го нямаше, а Образования изчезна заедно с оскъдните си лекарства. Жалките останки от племето бяха разпръснати, за ранения Клейв нямаше лекарства…
Джини и Миния спряха рязко, кракът помръдна и болката експлодира в мозъка му. Миг по-късно жените изчезнаха в зелената стена на тунела, а тялото на Клейв безпомощно се прекатури.
Сякаш сънуваше кошмар. Пред очите му се появи сребриста фигура без лице. В ръцете си държеше нещо метално, което се насочи напред. Нещо остро се заби в ребрата на Клейв. Той механично протегна ръка и го измъкна. Замъгленото му съзнание го възприе като тресчица, или трън. Призракът от стъкло и метал престана да му обръща внимание и се стопи в стената на зеления тунел. След него се появиха други. Силни мъже, натоварени с тежки и неудобни лъкове.
Болката най-сетне изчезна, реалността започна да се топи. Оказа се, че лекарство все пак има…
— Виждам, че сте настигнали първата група — обади се пилотът. — Най-предната група е спряла, средната се присъедини към нея. Може би трябва да се откажете.
— Изпратих Тоби обратно. Води двама трупоносци, третият е със счупен крак и го оставихме. Почти всички сме на едно място, нека видим какво ще стане.
— Нещо необичайно, Патри?
Поверително… Всъщност, има ли някакво значение? „Хванете няколко пленника, убийте няколко птици, от различни видове. Вземете всичко, което може да има научна стойност.“ Последното изискване се поставяше винаги. Може би Първия Офицер искаше Учения да се чувства задължен. Патри не желаеше да коментира, още по-малко пък когато знаеше, че Чирака е там и слуша.
— Добре. Хванал си трупоносци, какво друго? Нима очакваш да откриеш нещо с научна стойност?
— Голямата група е пред нас. Ще отскоча да видя какво е положението.
Патри изключи звука. Пилотите имаха склонност да спорят до смърт, а той се нуждаеше от тишина.