Гавинг се беше заровил сравнително плитко и с лекота откри въжето на Джаян, което ги водеше до зеления тунел. Напредваха по-бързо.
Зеленината имаше непознат аромат, но той беше толкова гладен, че се престраши да я опита. Оказа се добра.
В действителност се чувстваше почти като у дома. Пръстите на краката му се отблъскваха от клончетата и го тласкаха надолу по тунела с един позабравен ритъм. Писукания и грачене излитаха от хиляди невидими гърла. Нима птиците проникват толкова навътре в гъсталака? Звуците му напомниха за детството, когато сушата все още не беше унищожила дребните животинки в туфата.
С усилие си напомни, че това не е Туфата Куин и че преследва врагове, които познават този гъсталак така, както той познаваше своето дърво.
Миния като че ли нямаше подобни проблеми. Тя спокойно поглъщаше пълни шепи зеленина, но нито за миг не изпусна лъка и стрелите от ръцете си.
Движеха се по-бързо отколкото въжето, което се размотаваше пред тях. Мерил го навиваше сръчно, въпреки че беше принудена да използва за придвижване и двете си ръце.
— Дай на мен — пристъпи да й помогне Гавинг. — А ти хапни.
— Ръцете ти трябва да са свободни! — остро отвърна тя, после, вероятно преценила, че това не е необходимо, поясни: — Аз се нуждая от ръцете си, за да се движа. Но твоите трябва да са готови за бой. Къде е харпунът ти?
— На гърба ми. Докато Джаян отпред продължава да развива въжето, всичко е наред… — В същия момент забеляза, че въжето е изчезнало.
Бяла ръка изскочи от стената на тунела и им махна. Закован на място, Гавинг внимателно се протегна за харпуна си.
През плетеницата от клони надникна уплашеното лице на Джаян, гласът й беше дрезгав и уплашен шепот:
— Те са пред нас!
— Къде?
— Близо. Не бива да продължаваме по тунела. Пред нас е широка и права отсечка, положително ще ни видят. Вървете по моите стъпки, иначе ще чуят чупенето на клонките…
Последваха я в гъсталака.
Джаян проправяше пътека, на два пъти й се наложи да сече по-дебели гръбначни клони. Бавно приближиха края на малка полянка и надникнаха през гъсталаците. Образования разговаряше със странните жени.
Слаби и високи, те приличаха на карикатура от комикс за идеалната жена, но по всяка вероятност бяха следващата стъпка в човешката еволюция. Бяха спокойни и отпуснати, Образования също не изглеждаше напрегнат. Краката и едната му ръка бяха увити с дебело въже, но той спокойно говореше и хрупаше зеленина. От птицата бяха останали кажи-речи само костите.
Топлият дъх на Миния докосна рамото на Гавинг.
— Образования май ги е омаял — прошепна тя. — Но не чувам какво приказва… А ти?
— Аз също.
Гръмогласната птича песен поглъщаше всичко, включително и пропукването на клончетата под краката им. Шумът беше ужасен, но Гавинг го приемаше с облекчение.
Изведнъж Миния се отдели от него, втурна се към полянката и се озова в средата на групата жени.
— Звездното чудовище! — изпищя тя. — Ето го там!
Гавинг полетя след нея, готов за битка. Все пак би трябвало да го предупреди!…
Странните жени реагираха светкавично. Понесоха се към отворите на тунелите и моментално изчезнаха. Но една се забави и тупна по гръб непосредствено пред входа на тунела, към който се беше устремила. Нима я ударих толкова силно, замаяно се запита Гавинг.
Образования се опитваше да освободи ръцете си. Гавинг се устреми към него, но нещо го парна по крака и той се извърна, готов за бой.
Но с какво? Нима можеше да се бие с проклетата кутия, изработена от стъкло и метал? В дъното на тунела се появиха няколко мъже. Съвсем обикновени на външен вид мъже, които се бавно се рееха, а в ръцете им имаше огромни, готови за стрелба лъкове. Механичната кутия насочи металната си тръба първо към Миния, а после и към Образования. Харпунът на Гавинг отскочи от огледалната й повърхност. Тя се извъртя към него и отново го жилна.
Не можеш да се биеш с науката, помисли Гавинг, изтегли дългия си нож и скочи срещу чудовището. После съзнанието му се замъгли.
— Намирате се твърде надълбоко и не съм в състояние да ви засичам поотделно — обади се пилотът. — Виждам едно голямо горещо петно и около дузина по-малки. Трупоносците около вас ли са?
— Да. Пипнахме шест парчета, съвсем подходящи за нас. Единият даже беше вързан… Една женска е без крака, нея ще я оставим… Няколко успяха да се спасят в тунелите. Можеш ли да ги локализираш?