— Да. Като че ли отново са се събрали. На изток от вас, виждам ги като по-светло петно. Няма смисъл да ги преследвате. Време е да се връщате, по пътя можете да убиете някоя и друга птица…
— Тук има нещо… Много е научно, за пръв път срещам такова…
Водачът на Ескадрона вдигна правоъгълното огледало, което светеше със собствена светлина. Протегна ръка и внимателно натисна един клавиш. За негово огромно облекчение светлината угасна.
— Имаш право — промърмори в микрофона той. — Заловихме достатъчно, време е да излизаме…
Глава тринадесета
Чирака на Учения
Усещаше приятна отпадналост, сякаш кръвта му ври… Нещо стягаше китките и глезените му, спомените му се подреждаха полека. Образования изчака още малко и предпазливо отвори очи.
Оказа се, че отново е вързан. С късо въже, което майсторски изпъваше крайниците и принуждаваше тялото му да стои изправено. Това май започна да ми става навик, рече си той и леко напрегна мускули. Въжето поддаде с изненадваща лекота. Беше завързан към някаква решетка, с лице към твърда и хладна стена, боядисана в сиво. Вгледа се по-внимателно и откри, че това не е боя, а някаква полупрозрачна маса с дебелина около милиметър.
Никога преди не беше виждал подобно нещо. От разстояние положително би го взел за метал.
Намираше се в летящата кутия, беше пленник на нейните собственици. Изви глава наляво и видя останалите: Миния, Гавинг, Джини и Джаян (която упорито продължаваше да се преструва, че спи). От дясната му страна бяха подредени няколко мъртви птици-сьомги и птици-ленти. Отвъд тях спеше Алфин с щастлива усмивка на лице. До него се беше проснала бременната Илза от Племето Картър. В широко отворените й очи се четеше отчаяние.
— Виждам, че някои от вас вече са будни — обади се приветлив глас над главите им.
Образования изви глава. Ловецът на трупоносци беше едър, мускулест и весел. Ръцете му здраво стискаха решетката до прозореца.
— Не правете опити за освобождение — продължи той. — Ако някой падне в небето, ще си остане завинаги там. Нямаме намерение да се връщаме за никого, просто защото не ни трябват глупаци.
— Можем ли да разговаряме помежду си? — попита Миния.
— Разбира се, но предлагам първо да ме изслушате, по възможност без да ме прекъсвате… Естествено, в момента се чудите какво ще стане с вас. Отговорът е кратък и ясен: водим ви на Дървото Лондон. Там има притегляне, което означава, че ще трябва да свикнете да се държите за разни неща, да пазите равновесие на крака и разни други неща. Убеден съм, че ще ви хареса. Ще получите възможност да подгрявате вода, без да се тревожите накъде ще потегли. В нея ще си приготвяте храна, каквато никога досега не сте вкусвали. Винаги ще знаете къде сте, благодарение на многобройните ориентири. Изхвърленият боклук няма да се връща обратно в краката ви… — Гласът на ловеца се извиси, тъй като някъде отдолу се разнесе остро свистене и пленниците разтревожено се спогледаха.
След малко млъкна. Никой не го слушаше, окованите хора се разпищяха.
Образования усети как нещо го тегли надолу, към краката. Небето, започна да се извърта, на лазурния му фон се мерна част от гората, после изчезна, отстъпвайки място на бели вихри. Зеленината долу бързо се смаляваше.
Подухна влажен ветрец, мъглата наоколо ставаше все по-гъста. Паническите писъци постепенно стихнаха, превръщайки се в скимтене. Сред тях се разнесе гласът на Алфин:
— По дяволите! Кой глупак реши, че трябва де се насочим отново към гадния облак?… — Не каза нищо повече, очевидно съобразил, че няма кой да го чуе.
Пазачът им търпеливо чакаше.
— Неучтиво е трупоносец да прекъсва гражданин — каза той когато тишината най-сетне се възстанови. — Аз съм гражданин. Сега ще ви простя, но това трябва да го имате предвид. Има ли въпроси?
— Кой ви дава право на подобно отношение? — гневно извика Миния.
— Съветвам те никога да не повтаряш този въпрос — хладно отвърна ловецът. — Нещо друго?
Миния моментално смени тона:
— А децата ни? И те ли ще бъдат трупоносци?
— Те ще получат шанс да станат граждани. За това е създаден специален ритуал. Някои предпочитат да не рискуват, други просто се провалят…
Мъглата ги обгърна изцяло, ловецът почти се скри в нея. Връхлетя вълна едри водни капки, всички се измокриха до кости.
Преценил, че никой от събратята му няма да се обади, Образования вдигна глава и попита: