— Дървото Лондон в този буреносен облак ли се намира?
— Не, разбира се — засмя се ловецът. — Влязохме в облака да попълним запасите си от вода. Надявам се, че ще излезем от него веднага след това…
— Как?
— Това е тайна.
Гавинг бавно дойде на себе си. Очите му замаяно прецениха обстановката и се спряха върху лицето на Образования.
— Какво стана? — попита той.
— Единствената добра новина е, че ще живеем на дърво — отвърна онзи.
Докато осмисляше това, Гавинг изпробва здравината на въжетата си.
— Като какви?
— Трупоносци. Слуги. Роби…
— Хм… Все пак е по-добре, отколкото да умреш от жажда… Къде сме? В летящата кутия?
— Точно така.
— Не виждам Клейв. Нито Мерил.
— Отново позна.
— Чувствам се прекрасно — въздъхна Гавинг. — Защо се чувствам толкова добре? Сигурно онези игли са намазани с нещо… Като червените ресни на ветрилната гъба.
— Може би.
— Май нямаш настроение за разговор…
— Просто внимавам, не искам да пропусна нищо — поясни Образования. — Ако разбера как ще стигнем до Дървото Лондон, може би ще успея да ни измъкна. Междувременно убедих представителите на Племето Картър да ни приемат сред себе си…
Гавинг се обърна към Миния. Говориха дълго. Образования не направи опит да ги подслушва, просто защото наоколо беше прекалено шумно. Свистящият грохот намаля, но за сметка на това се усили воят на вятъра.
— Новините са много — каза Миния.
— Знам.
— Като че ли не чувствам нищо. Искам да се ядосам, но не мога.
— Упоени сме.
— Не е това. Аз бях Миния от Триединния Взвод на Туфата Далтън-Куин. След това се загубих в небето и умирах от жажда. Намерих теб и се оженихме. Присъединих се към народа от Тъмната Туфа. Возихме се с Моби и се разбихме в джунгла. А сега какво сме? Трупоносци?… Твърде много промени, твърде много!
— Права си. Аз също съм малко зашеметен, но ще се оправим. Не могат вечно да ни държат упоени. И ти пак си Миния, неустрашимия боец. Предлагам ти обаче да забравиш това, докато не му дойде времето.
— Какво ще правят с нас?
— Не знам. Образования замисля бягство, но аз съм на мнение да изчакаме. Още не знаем достатъчно.
— Е, поне няма да умрем девствени — въздъхна тя, намерила сили да се усмихне.
— Срещнахме се, живи сме. Това е важното. Отиваме на дърво, което може да се движи. Никога вече няма да преживеем суша. Можеше да бъде и по-лошо… Само дето ми липсва Клейв…
Наоколо беше тъмно и влажно. Блесна назъбена светкавица, летящата кутия направи завой. Вятърът започна да духа отдолу, откъм краката им. Там, в тази посока, бавно се оформяше мъгляво петно.
— Ето го — каза Миния.
Ревът на двигателите рязко се усили.
Гавинг се загледа и скоро установи, че това е туфа на дърво-интеграл. За пръв път виждаше дърво от подобна позиция. Летяха към клона отгоре. Туфата беше повелена от Туфата Куин и изглеждаше по-красива. Целият клон беше отрупан със зеленина. В голия край на клона бе закрепена площадка от насечени греди. Явно бе направена с цената на неимоверни усилия.
Грохотът на моторите се усили, летящата кутия се насочи към платформата. После скоростта намаля и корабът започна да се снижава. Проход с формата на дъга, издълбан в самия клон, съединяваше платформата е още една, разположена на обратната страна. В западния и край се виждаше голяма колиба от преплетени клони.
Свистенето стихна.
После нещата се развиха бързо, като на кинолента. От постройката изскочиха хора към кутията. Други се появиха отдолу, вероятно бяха част от екипажа. Гражданите на Дървото Лондон не бяха толкова високи като горските обитатели. Някои носеха дрехи с ярки цветове, но повечето бяха облечени в алени туники. Мъжете имаха гладки обезкосмени лица. Наскачали върху летящата кутия, те се заеха да освобождават затворниците.
Джини, Джаян, Миния и високата жена от Племето Картър бяха развързани една по една. Отведоха ги нанякъде, за известно време не се случи нищо друго.
Първо взеха жените, помисли си Гавинг. Започна да се тревожи, упойката очевидно отслабваше. Не виждаше какво става на платформата. Най-сетне мъжете решиха да го свалят от решетката.
Очакваше нормални течения. Но тук силата на привличането се оказа три пъти по-слаба от тази в Туфата Куин. По тази причина не падна, а бавно се зарея надолу.