Голдблат предполага, че Звездата на Левой се е превърнала в свръхнова преди един милиард години. През цялото това време планетата е губила от атмосферата си. Сега Светът на Голдблат може да се опише така: ядро от скали и метал…“
— Достатъчно. Радвам се, че можеш да четеш. А разбираш ли това, което прочете?
— Не всичко. Мисля си, че Звездата на Левой е Вой, а Светът на Голдблат е Голд. Останалото… — Образования сви рамене.
Срещна очите на пилота, който побърза да се извърне настрана. Изглеждаше напълно затворен в себе си.
Игри на превъзходство. Чирака го беше засегнала с тези чудесии, които съумя да повика благодарение на кодирани команди.
— И ние разполагаме с тази информация — каза тя. — Съвсем същата, чак до запетайките… Надявам се, че в твоите касети има и нещо ново.
Една сянка на екрана бавно се увеличаваше. Носеха се обратно към Дървото Лондон.
КАРМ влезе в криволинейна траектория към средата на дървото. „Изток те води навън. Навън те води на запад.“ Много ще трябва да учи, ако иска да управлява КАРМ. А той искаше. Не се ли научи да лети с това желязо, положително ще остане трупоносец до края на живота си…
Тук имаше някакви конструкции. Огромни греди образуваха квадрат. Навътре се виждаха четири колиби, но не от преплетени клони, а от истински дъски — здрави и солидни. Стволът беше отрупан с кабели и тръби, които се преплитаха в далечината. До кората се беше прилепила сребърна сфера. Само едно езерце в този мъглив район?, учуди се Образования. Мъже в червени дрехи бяха направили верига и изливаха в кълбото вода от издълбани семенници. Вероятно то също беше изкуствено.
В сравнение с тези сложни съоръжения, Туфата Куин изглеждаше дива и девствена. Но никой не би могъл да каже кое е по-разумното състояние.
— Чирак, от дървото ли режете, за да правите тези конструкции? — попита той.
— Не — отвърна младата жена без да го поглежда. — Носим материал от други дървета-интеграли.
— Това е разумно.
Сега тя се обърна, сепната и ядосана. От него не се искаше да дава оценки за Дървото Лондон. Образования все по-малко я харесваше, но си наложи да потиска обзелата го антипатия. Ако тази жена продължава да се държи като типична гражданка към трупоносец, това едва ли вещаеше нещо добро за Племето Куин.
Стволът стремително се приближаваше. Образования изпусна въздишка на облекчение, когато моторите най-сетне се включиха и КАРМ рязко намали скоростта. Дървените греди се насочиха към прозореца-екран — очевидно такова беше желанието на пилота. Той започна да натиска сините бутони и КАРМ се намести в дървената рамка.
Гледай ръцете му, напомни си Образования.
Глава четиринадесета
Устата на дървото и цитаделата
Пленничките бяха вкарани в голямата колиба, съблечени голи и подложени на преглед от две несъразмерно високи жени. Бяха поне колкото Илза от Племето Картър: с бели и редки коси, през които прозираха черепите. Дори кожата им изглеждаше побеляла. Четиридесет, най-много петдесет годишни, определи Миния. Странните жени носеха червени дрехи, подобни на пончо, но прихванати между краката. Стъпваха леко, веднага личеше, че са прекарали много години на Дървото Лондон.
— Тук хората изглежда живеят дълго — прошепна Миния, а Джаян кимна в знак на съгласие.
Прегледът премина благополучно. По телата на пленничките имаше много мръсотия и рани, но никакви болести. Обработиха охлузванията на Миния и навъсено я посъветваха да внимава с обидите си към гражданите. Обиди ли, усмихна се в себе си Миния. Беше убедена, че преди да изпадне в безсъзнание, успя да счупи ръката на онзи тип. Обявиха Джаян за бременна и за своя изненада беше отделена настрана, заедно с очевидно бременната Илза. Миния хвана Джини за ръката, опасявайки се, че близначката ще се впусне в бой заради сестра си.
Една от надзирателките видя отчаянието на Джини и се обади:
— Ще бъдат добре, защото носят гости. Ще бъдат под закрилата на Чираците на Учения, никакви мъже няма да се навъртат около тях.
Какво ли означава всичко това, зачуди се Миния. Но високата жена не каза нищо повече, очевидно трябваше да чака, за да разбере.
Образования гледаше през малките странични илюминатори. Екранът-прозорец се намираше на сантиметри от кората. Навън ставаха интересни неща.
Мъж в бяла туника разговаряше с група хора в сини или червени пончо, скроени така, сякаш са торби. Вървяха бавно, по посока на колона от колиби.