— Кой е този? — попита Образования.
Чирака не се направи труда да отговори, но това свърши Пилота:
— Кланс Учения. Новият ти господар. Не се учудвай, той си мисли, че цялото дърво е негово.
Насочил се към КАРМ, Кланс Учения си говореше сам. Бялата роба стигаше до бедрата му, под нея се виждаха краищата на широко пончо. Беше висок за обитател на дърво и строен, ако се изключи започналото да се оформя коремче. Не е боец, помисли си Образования, докато оглеждаше четиридесетгодишния мъж с отпуснати мускули. Косата му беше гъста и бяла, носът тънък и орлов. До Образования долетя острият му заповеднически глас:
— Лори!
Пилотът натисна жълтия бутон и постави два пръста върху появилите се жълти линии (помни!). Едната врата на КАРМ се отвори навътре, другата навън.
Ученият влезе вътре, без да престава да говори.
— Те искат да знаят кога ще мога да преместя дървото. Проклети глупаци. Току-що приключиха с покриването на резервоара. Ако го преместя сега, водата ще отлети. Първо ще трябва да…
Спря и отправи поглед към гърба на пилота, който не си направи труда да се обърне. После очите му се плъзнаха по Образования и най-накрая се спряха на Лори.
— Е?
— Това е Учения на едно западнало племе. Носеше тези неща… — Лори вдигна пластмасовите кутии.
— Старата наука! — алчно светнаха очите на Кланс. — После ще ми разкажеш… Пилот!
Главата на моряка леко се извъртя.
— Някакви повреди по КАРМ? Нещо загубено?
— Разбира се, че не. Ако ви трябва подробен доклад…
— Не, това ми е достатъчно. Останалата част от екипажа е при асансьора. Мисля, че все още можеш да ги стигнеш.
Пилотът сковано кимна, надигна се и тръгна към двойната врата. Почти се блъсна в неподвижния Учен, след това изчезна през вратите.
Учения натисна жълтите бутони и прозорецът се превърна в дисплей.
— Горивните резервоари са почти празни. Ще ни трябват няколко седмици, за да ги заредим. Иначе… изглежда наред. Лори, от теб искам подробен доклад, но сега ми кажи дали се случи нещо по-особено.
— Той като че ли знае какво прави. Не обичам негодници като него, но все пак беше достатъчно благоразумен, за да не се блъсне в някоя скала. Атакуващата група се върна с този трупоносец и вещите му.
Учения пое пластмасовите предмети от ръцете на Лори.
— Четящо устройство! — възкликна той и дишането му се учести. — Ти ми носиш истинско съкровище! Как се казваш?
Образования се забави за миг, след това каза:
— Джефър.
— Джефър, първо се почисти, а след това ще чуя историята ти. Непрекъснато се страхувам, че военната флота ще погуби моя КАРМ, четящото устройство и всичко останало. Не мога да ти опиша колко се радвам, че ще разполагам с резервно!
Притеглянето беше по-слабо и това беше единственото нещо, което различаваше Дървото Лондон от родната туфа на Миния. Зеленината беше същата, миризмата също. Тунели всред храсталака минаваха покрай клончета с оскубана от минувачите зеленина. Високата жена мълчаливо крачеше напред, Джини и Миния я следваха. Не срещнаха никой по пътя.
Все още бяха голи. Джини вървеше прегърбена, като че ли това можеше да я прикрие. Не беше проговорила откакто отведоха Джаян.
Изминаха известно разстояние преди Миния да усети вятъра. Малко след това тунелът ги отведе в огромна кухина, осветена от ярка слънчева светлина в по-далечния край.
— Джини, толкова ли беше просторна и трапезарията в Туфата Куин?
Джини равнодушно се огледа и поклати глава:
— Не.
— Нито пък нашата.
Кухината обикаляше около ствола, чак до самата уста на дървото. Можеше да види празното небе зад нея. Сенките бяха странно синкави от светлината на Вой, която извираше отдолу. В Туфата Далтън-Куин Вой винаги беше отгоре.
Цялата тази зеленина е била откъсната. Нима ловците на трупоносци не се опасяват, че могат да убият дървото? Или си мислят да се пренесат на друго?
Тридесет или четиридесет жени се бяха строили в редица за храна. Много от тях бяха с деца — от бебета до тригодишни. Никоя не погледна Миния и Джини, насочили се към устата на дървото.
— Какво най-много те притеснява? — попита Миния.
Преди да отговори, Джини направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания:
— Клейв.
— Той не беше на кутията, вероятно е останал в джунглата. Кракът му трябва да оздравее преди да предприеме каквото и да било…