Отхвърли я самата Миния. Идеята наистина беше безумна. Двамата мъже пристъпиха напред и се присъединиха към тях.
Първата храна на Образования в Цитаделата беше проста, но странна. Подадоха му една добре напълнена кратуна, мях с вода и дървена вилица с два зъба. Гъстата яхния беше успяла да изстине, тъй като я пренасяха чак от външната туфа. Различи една-две от подправките, но общо взето не знаеше какво яде. Понечи да попита, но Кланс го изпревари:
— Учил ли си медицина?
— Разбира се.
Отговори спонтанно, без да се замисля. Това предизвика учуден поглед от страна на Лори и усмивка върху лицето на Учения.
— Много си млад за подобна увереност — рече Кланс. — Работил ли си с деца, с ранени ловци, с болни жени? Умееш ли да се оправяш с бременни?
— С деца не съм. Но с бременни и ранени да… Лекувал съм болести от недохранване, но винаги под контрола на Учения.
Инстинктивно усещаше как да отговаря на Кланс. В действителност беше работил с деца, веднъж му се наложи да прегледа и една бременна жена. А опитът му с ранените ловци се изчерпваше с наместването на счупения крак на Клейв преди два дни. Старият ловец едва ли ще ме пусне да работя с граждани, съобрази той. Първо ще ме изпробва на трупоносци, на моите собствени хора…
— Тук нямаме случаи на недохранване, слава на Проверяващия — рече Кланс. — А вие как попаднахте в джунглата?
— По невнимание.
Приемането на странна храна с непознати съставки в условията на безтегловност изискваше концентрация. Изпита облекчение от факта, че му се дава възможност да говори, но все пак реши да приключи с храненето и едва след това да разкаже историята за гибелта на Племето Куин.
Учения го прекъсваше с въпроси за Туфата Куин. Интересуваше се как са се грижили за устата на дървото, за гъбите, щураците, тъпчовците, моби, насекомите по медианата. Лори изглеждаше очарована. Намеси се само веднъж, за да попита как се води битка с птици-саби и триединни. Образования я посъветва да поговори с Миния и Гавинг. Като тайно се надяваше, че по този начин приятелите му ще научат къде се намира.
Храненето завърши с горчива черна бира, която Образования отказа. Продължи разказа си и когато свърши откри, че е леко пресипнал.
Кланс Учения пуфтеше с лулата си — по-къса от тази на Председателя на Куин. Над главата му се стелеха облаци дим. Помещението приличаше повече на дървена клетка, отколкото на колиба. По стените и тавана имаше тесни прозорци с капаци, които бяха подвижни и лесно се затваряха.
— Гигантската гъба притежаваше халюциногенни свойства, нали? — попита Кланс.
— Не зная какво означава това — поклати глава Образования.
— Червените ресни те карат да се чувстваш приятно възбуден — поясни Учения. — Може би затова са я защитавали?
— Не мисля така. Такива гъби имаше в изобилие. Тази се отличаваше с огромните си размери и красиво оформление. Освен това си имаше специално име.
— Ръката на Проверяващия — кимна Кланс. — Беше ли чувал нещо за Проверяващия преди това, Джефър?
— Когато баба ми беше недоволна от Председателя, имаше навика да казва: „Хранителят на дървото вероятно се мисли за самия Проверяващ!“ — отвърна с усмивка Образования. — И това е всичко…
Учения взе четящото устройство и включи към него една от собствените си касети.
— Мисля, че си спомням…
„ПРОВЕРЯВАЩ: Служител, натоварен да следи за лоялността на гражданите към Държавата. Задълженията на Проверяващия включват всичко, което има отношение към живота и благополучието на подопечните му. На «Дисциплина» ролята на Проверяващ играят записите на Шарлс Дейвис Кенди в главния компютър на кораба.“
— Това определено е звездна работа. Хм, Държавата… Четири дни изучавах записа за Държавата. Виждал ли си го?
— Да. Странни хора. Имам чувството, че са живеели по-дълго от нас.
— Твоят Учен не ти ли обясни? — изсумтя Кланс. — Техните години са били по-къси. Една тяхна година се е равнявала на една пълна обиколка около тяхното слънце. Докато ние използваме само половин обиколка, което се равнява на около пет седми от годината на Държавата. В действителност ние живеем малко по-дълго от тях и растем по-бавно…
Ушите на Образования пламнаха от обидата по отношение на учителя му. По тази причина с мъка разбра думите на Кланс, който подхвърли: