Гавинг стискаше ръкохватката с всички сили. Хорс забеляза изпъкналите мускули на ръцете му и поклати глава:
— Забравих да ти кажа, че никога не съм се женил, момче… Роден съм тук. Пропаднах на изпита още десетгодишен…
— Роден си тук? — промълви с усилие Гавинг.
— Баща ми е бил гражданин — кимна Хорс. — Поне така твърдеше майка ми. Кой знае?
— Вероятно е истина. Щеше да си по-висок, ако…
— О, не… Децата на гигантите от джунглата не са по-високи от тези на гражданите.
Ето каква била работата. Децата, отгледани в джунглата стават по-високи, защото там няма притегляне.
— За какъв изпит говориш?
— Забранено ни е да разказваме.
— Е, хубаво…
Диалогът беше прекъснат от надзирателя, който изкрещя:
— Хайде, натиснете педалите!
И те започнаха наново. Напливът от пътници надолу не секваше. През скърцането на железариите прозвуча гласът на Хорс:
— Провалих се на изпита за подчинение. Понякога се радвам, че не заминах.
— Да заминеш?
— На друго дърво. Издържиш ли изпита, отиваш там. Хм, все още си доста зелен… Да не би да си въобразяваш, че ако издържат изпитанията, децата ти ще останат тук?
— Ами… — Никой не му беше говорил по този въпрос. — Значи има и други дървета, така ли? Колко са, кой живее там?
Хорс се ухили.
— Искаш да научиш всичко наведнъж, а? Не съм много сигурен, но мисля, че в момента има четири дървета. Населени са с деца на жени-каторжнички, които са издържали изпитанията. Дървото Лондон търгува с тях, доставяйки им всичко необходимо. Детето на всеки от нас има равни шансове с децата на гражданите. На времето си мислех, че искам да отида. Но това беше преди тридесет и пет години. Вярвах, че ще ме изберат за заселник. Може би наистина е било така. Аз съм второ поколение… Едва не си загубих топките когато ме отхвърлиха… Пребих един надзирател. А мъжът пред нас… Казва се Йорг… — Хорс посочи мъжа, който въртеше педали пред него. — Бедният трупоносец… Нямам представа какво правят скопените по време на празниците.
Гавинг все още не беше овладял изкуството да се бръсне, без да се порязва. Но избор нямаше, тъй като всички се бръснеха. Откакто се появи на Дървото Лондон, беше видял само един мъж с брада — Патри, офицерът от флотата.
— Хорс, това ли е причината за задължителното бръснене? — попита той. — За да не си личат толкова скопените?
— Никога не съм мислил за това. Може би…
— А ти… Ти виждал ли си как се движи дървото?
Смехът на Хорс беше толкова гръмогласен, че надзирателят извърна глава към тях.
— Да не мислиш, че дрънкам глупости? — снижи глас той. — Местим дървото средно един път в годината! Аз лично съм участвал при водата, с която се храни КАРМ.
— Как става?
— Все едно, че притеглянето действа под ъгъл. Посещението на устата се превръща в тежко катерене. В такъв момент хич не ти е до някакви ловни експедиции, защото дори готварският казан има нужда от подпиране. Имаш чувството, че стволът се огъва и всеки момент ще се прекърши…
— Лори! — обади се Образования. — Май стана беля!
Лори погледна назад. Езерцето се беше притиснало към кората — една смачкана полусфера. Образования беше пъхнал маркуча във водата, но от горния му край бликаха едри капки, които се рееха наоколо и образуваха нещо като тапа.
— Не се притеснявай — усмихна се тя. — Просто се качвай на велосипеда и започвай да въртиш педалите… И не ме наричай така…
Образования се привърза към седалката и започна да работи с педалите. Предавките въртяха помпа. Всичко беше от старата звездна направа — избелял от времето метал. Засмукана от маркуча, тапата постепенно изчезна.
Това не е работа за Учения на Племето Куин, нито пък за Чирак на Учения от Дървото Лондон. Нали Кланс обеща да не го товари с работа на каторжници? Питаше се какво ли прави Гавинг. Вероятно се тревожи за новата си чуждоземна жена, при това с пълно основание…
Водата рукна от маркуча, който Лори беше вкарала в КАРМ. Образования не можеше да види с какво се занимава тя вътре, оставаше му само да върти педалите.
В присъствието на Кланс той беше равен с Лори. Но когато Кланс го нямаше, Лори го третираше като трупоносец или шпионин, а понякога и като двете едновременно. Обаче беше чист, нахранен и облечен. За останалите от Племето Куин не беше чул дори слухове. Той, Лори и Учения изследваха касетите заедно, целта им беше да попият още нещо от старото знание. Една интересна и вълнуваща работа. За съжаление до този момент не откри нищо, което би му помогнало да спаси Племето Куин.