Наоколо цареше мрак. Вой и слънцето отдавна бяха изчезнали зад туфата, присъствието им се загатваше единствено от синкавото сияние, разделено на две. Беше толкова слабо, че очите бързо го изпускаха. Двата лъча се забелязваха само ако се гледа панорамата на нощното небе около тях. Вдясно беше Синият Призрак, а вляво — Детето-Призрак, по-бледо и неясно…
Учения беше споменал, че от полюсите на Вой се излъчва някаква странна енергия. Беше ги наблюдавал преди много години, още в младостта си. Образования обаче така и не беше успял да ги зърне, дори когато се изкачваше чак до средата на Дървото Далтън-Куин.
Обливаше го пот, очите му следяха пътя на асансьора по ствола. От кабината слязоха един моряк и двама трупоносци. Не бяха гиганти от джунглата. Той никога не беше виждал пленник първо поколение в Цитаделата, изключвайки себе си. Пътниците хлътнаха в лабораторния комплекс на Учения и миг по-късно се появиха отново с чинии в ръце.
— Резервоарът се напълни — обади се от вътрешността на КАРМ Лори.
Образования развърза предпазния колан и измъкна маркуча от езерцето. По кората бяха забити дървени халки с въжета, които се използваха за придвижване из района на Цитаделата. С тяхна помощ Образования стигна до вратата на КАРМ.
— Искаш ли помощ?
— Само навий маркуча — обади се отвътре Лори.
Продължаваше да не го допуска в кораба. Резервоарите се пълнеха редовно, след няколко дни отново щяха да зареждат.
Навивайки маркуча, Образования бавно се приближаваше към КАРМ. Отвътре се разнесе ругатня, последвана от оплакването на Лори:
— Не мога да мръдна това дяволско съединение!
— Дай да видя — рече Образования и влезе.
Нима е толкова лесно?
Тя посочи с ръка към нещо като пръстен, прикрепен на стената в дъното.
— Това трябва да се завърти, ей така… — Ръцете й направиха въртеливо движение.
Образования зае позиция, стисна металния пръстен и напрегна мишци. Колелото помръдна. Опита отново. Не след дълго въртенето стана леко, усилията му намаляха значително. Маркучът изскочи и пусна няколко капки вода. Лори кимна и се обърна към изхода.
— Къде отива всичката тази вода, Чирак? — попита Образования.
— Разлага се — отвърна Лори. — Обшивката на КАРМ акумулира слънчевата светлина и насочва енергията й към водата. Тя се разлага по химически път. Кислородът отива в един резервоар, водородът — в друг. Събират се отново в двигателите, където се получава изгаряне.
Той се опита да си представи този процес, но разсъжденията му бяха прекъснати от въпроса на Лори.
— Защо искаш да знаеш?
— Защото бях Учен… А ти защо ми обясни всичко това?
Тя плавно се плъзна покрай седалките и спря пред пулта за управление. Образования закрепи навития маркуч към съответното приспособление в товарния отсек.
Резервоарът трябва да е зад тази стена, прецени той. КАРМ вероятно е зареден догоре, тъй като изкуственото езерце намаля значително.
Приближи се към Лори, но тя побърза да натисне синия бутон пред себе си. Данните върху дисплея изчезнаха. Вече беше забравил за въпроса си, когато тя се обърна към него и каза:
— Така ме изпитваше Учения. Не успеех ли да отговоря, веднага получавах някоя мръсна работа. Джефър, предупреждавам те да не пипаш тези бутони… Цялата информация на КАРМ е секретна!
— Кой може да те нарича Лори, Чирак?
— Във всеки случай не ти, трупоносец!
— Зная това.
— Учения. Родителите ми.
— Не зная нищо за брачните ви обичаи…
— Трупоносците не сключват брак.
— Но ти не си и мъжът ти ще може да те нарича Лори, нали?
Въздушният шлюз изтрака и Лори се извърна натам с очевидно облекчение.
— Кланс?
— Аз съм — отвърна гласът на Учения. — Включи отново този дисплей, Лори.
Тя погледна към Образования, след това обратно към Кланс.
— Хайде — настоя той.
Лори се подчини. Отдавна знаеше, че ще се наложи да разкрие на пленника част от научните тайни, но това никак не я въодушевяваше. Затова и играеше игрите на превъзходство. Жалко, че не успя да се справи сама с онзи маркуч…
Сините светлини и цифри бяха свързани с движението на КАРМ, зелените управляваха сензорите му. Жълтата движеше вратите, а бялата четеше касетите и още нещо. Образования беше убеден, че не знае още много неща. Едно от тях беше червената светлина. Никога не я видя да свети.