Някои цифри върху екрана бяха по-големи от други. Сега там светна комбинацията O2: 1,664. H2: 3,181 и Кланс одобрително кимна с глава.
— Готов е за полет, но все пак мисля, че трябва да изпомпаме резервоара докрай… Джефър, ела тук — Той изключи синия дисплей и на негово място се появи жълтият: — Тези цифри показват дали идва буря.
— Какво е това?
— Външното въздушно налягане.
— Но не можете ли да видите задаващата се буря?
— Да. Но не и как се формира. За това се съди по рязкото спадане или повишаване на налягането… С този прост трик можеш да шашнеш всички граждани. Естествено, тази информация е поверителна.
— Къде ще отиде дървото оттук? — попита Образования.
— Ще се измъкнем от дъжда и ще се насочим към Дървото Брайтън. Доста време не сме се мяркали там. А ти ще получиш възможността да се запознаеш с дъщерните колонии и да си избереш някоя от тях.
— За какво, Кланс?
— За децата ти, разбира се.
Образования се засмя.
— Нима мога да имам деца, ако прекарам целия си живот в Цитаделата?
— Не си ли чувал за Празниците?
— Никога.
— Е, слушай тогава. В края на годината, когато Вой минава пред Слънцето, трупоносците се събират при устата на дървото. Празниците траят шест дни, през това време се сношават, пеят и се веселят. Дори храната им се доставя от външната туфа. До началото на тазгодишните празници остават тридесет и пет дни.
— Няма ли изключения? — попита Образования. — Дори и за Чирак на Учения?
— Не се бой, ще отидеш — засмя се Кланс.
Лори се беше обърнала с гръб, разпиляла пищната си руса коса. Как ли тя ще има деца, зачуди се Образования. По нищо не личеше, че Учения й е любовник. Според някои слухове, той си водел жени от вътрешната туфа. Ако никога не излезе от Цитаделата, Лори едва ли ще срещне мъж.
Освен мен?
Един трупоносец може да има деца, но не и Лори. Нещата не могат да се променят. Образования не смееше да мисли за Лори по друг начин, освен като за враг.
Събуди се, усетила нечие тяло до себе си. Това се случваше често. Намести се и дръпна ръцете си от тялото на спящия до нея гражданин. Можеше да го нарани.
Движението й го събуди и той внимателно се обърна. Едната му ръка беше вързана с плат за тялото.
— Добро утро.
— Добро утро. Как е ръката ти? — Тя се мъчеше да си спомни името му.
— Ти добре я натроши, но ще заздравее.
— Питам се защо дойде да ме потърсиш, нали аз я счупих.
— Наби ми се в главата — намръщи се той. — Лицето ти беше пред очите ми през цялото време, докато Лори наместваше костта… Само на два сантиметра от мен, с оголени зъби, като че ли се готвеше да ми прегризеш гърлото. Ето защо съм тук… — Чертите му се отпуснаха: — При, хм, доста по-различни обстоятелства.
— Сега по-добре ли си?
— Да.
Миния едва сега си спомни името му.
— Ти си Карал. Но Лори не си я спомням…
— Лори не е от трупоносците. Тя е Чирак на Учения и лекува хората от военната флота при нараняване.
Един от чираците му? Миния реши да рискува.
— Чух, че новият чирак е пленник… — подхвърли тя.
— Да. Видях го отдалече, не е гигант от джунглата. Може би е някой от твоите?
— Може би — отвърна тя, после се изправи и облече пончото си. — Ще се видим ли пак?
— Може би — отвърна с известно закъснение Карал. — Празниците са след осем сънни периода.
Тя дори не се опита да скрие усмивката си. Гавинг!
— Колко време продължават?
— Шест дни. Работата спира навсякъде.
— Е, но аз имам работа сега.
Карал изчезна в зеленината, а Миния тръгна към Трапезарията. Липсваше й Туфата Далтън-Куин. Вече почти бе свикнала с досадните разлики — огромната Трапезария, вездесъщите надзирателки, собствената й сервилност. Малко неща я притесняваха. Липсваха й чашковидните асми и растенията-хеликоптери. Тук не растеше нищо друго освен зеленина и грижливо култивирани земни растения — бобови култури, пъпеши, жито и тютюн, напълно подчинени и управлявани като самата нея.
Дузина жени се суетяха наоколо. Миния се огледа за Джини и я забеляза при устата на дървото. Над зеленината се показваше само главата й, беше ясно с какво е заета.