— Възложиха ми работа при устата на дървото!
— Мислех, че само жени се занимават с това — каза Гавинг без да помръдне. Точно под него хъркаше Йорг — един от „укротените“, дундест и тъжен мъж, твърде глупав, за да шпионира когото и да било. Но хамаците все пак бяха много близо един до друг.
— Видях стопанството, когато ни закараха при душовете. Много неща правят не както трябва. Говорих с един надзирател за това и той ме насочи към жената, която управлява стопанството. Името й е Кор и тя ме послуша. Сега съм й съветник.
— Много добре.
— Надявам се да включа и теб в тази работа, но това ще стане след няколкостотин дни. Първо искам да им покажа какво мога аз.
— Успя ли да говориш с Миния, или с Джини?
— Това не бива дори да го помисляш. Стават бесни, когато се опитаме да заговорим жена.
Може би Алфин ще се съгласи да стане връзка с Миния, помисли си Гавинг. Работата при устата на дървото би позволила това… После поклати глава и отхвърли тази идея.
— Днес научих и нещо друго. Дървото се движи благодарение на КАРМ — летящата кутия. Те са населили и други дървета…
— Какво ни касае това?
— Още не знам — сви рамене Алфин и се отправи към хамака си.
Гавинг откри, че му липсва търпение. Отначало не мислеше за нищо друго, освен за бягство. Нощем полудяваше от тревога за Миния. А по-разумно беше да спи, да работи, да чака и да се учи.
Надзирателите не отговаряха на въпроси. Какво беше разбрал, какво беше научил? Жените се грижеха за устата на дървото и готвеха, бременните живееха отделно, мъжете обслужваха машинариите и работеха на дървото, тук в горните покрайнини на туфата. Пленниците се надяваха да бъдат спасени, но никога не помисляха за бунт.
Сега, когато до празниците оставаха само осем нощувки, всякакви мисли за бунт бяха изключени. След това нещата сигурно щяха да се променят, но това по всяка вероятност беше добре известно и на хората от военната флота. Те винаги бяха нащрек, надзирателите рядко се разделяха със своите палки и тояги от твърдо дърво, дълги над половин метър. Според Хорс и жените-надзирателки носят такива. В случай на организиран бунт вероятно и моряците от флотата използват сопи, а не саби…
Какво друго? Велосипедната машинария беше износена. Ако я повреди, това с положителност би нанесло вреда на Дървото Лондон… Малка и незначителна, като повредата на всичко останало, до което имаше достъп… Би могъл да блокира асансьорите, но това едва ли би попречило на военната флота при потушаването на евентуален бунт. За тази цел тя спокойно ще използва КАРМ.
КАРМ е всичко. Намира се в средата на дървото, където е и лабораторията на Учения. Къде ли е Образования? Дали крои нещо? Още преди да ги докарат на Дървото Лондон, той изглеждаше твърдо решен на бягство.
Дали познанията му могат да донесат някаква полза? Ех, защо не сме заедно! Все щяхме да измислим нещо!…
Отдавна беше разбрал, че има опасност цял живот да върти педалите на асансьора или да изпомпва вода нагоре по ствола. След пленяването не беше имал нито един алергичен пристъп. Животът не беше чак толкова лош и той се страхуваше да не свикне с него. След осем нощувки ще му позволят да види собствената си жена…
Щатите Картър бяха напалили огньове около най-голямото цвете във Вселената.
Клейв разпалваше жаравата с помощта на едно одеяло. Ръцете му бяха заровени до лактите в зеленината, за да може да се задържи. Краят на одеялото стискаше с пръстите на краката си и се люлееше напред-назад, в такт с вълнообразните движения, напрягайки се точно толкова, колкото е необходимо.
На осемдесет метра от него бавно се въртеше огромно сребърно цвете. Извръщаше се така, че да улавя слънчевите лъчи.
При липса на течение, огънят бързо би се задушил от собствения си пушек. А в джунглата вятърът е рядко срещано явление. Денят беше спокоен и слънчев. Клейв с готовност изпълняваше възложената му задача, за да тренира краката си.
Подутина колкото детски юмрук личеше на мястото, където се беше счупила бедрената му кост. Под мускулите се напипваше твърда буца, която при движение усещаше с цялото си тяло. Мерил твърдеше, че почти не се вижда, но вероятно искаше да го утеши… А той самият беше твърде свенлив, за да попита някой друг. Костта зарастваше бързо, болката намаляваше с всеки изминал ден. Огромният белег беше розов. Клейв се упражняваше и чакаше войната.