Пред тях зейна отворената врата на колиба от преплетени клони и Длорис спря.
— Тук ще бъдете прегледани от Чирака на Учения — рече тя. — Нали и двете се съмнявате, че сте бременни? После ще отведа Джини при сестра й и с това задълженията ми към вас се изчерпват!
В колибата имаше двама мъже. Единият носеше синята униформа на флотата, а другият…
— Кой си ти? — попита Длорис.
— Госпожо Надзирател, името ми е Джефър, новият Чирак на Учения. Лори е заета…
Образования дори не беше сънувал, че може да срещне Миния и Джини едновременно.
Все пак се овладя и представи спътника си. Човекът с моряшката униформа се казваше Ордон, очите му проблеснаха любопитно. Двамата с Длорис останаха отвън, а Образования вкара Джини за преглед във вътрешното помещение. Не може да си бременна, каза й веднага той. Сигурно си объркала датите. Тя съобщи новината на Длорис, която кимна и я поведе навън през задния вход на колибата. Не прояви никакво учудване, сякаш предварително знаеше този факт.
На Миния също зададе съответните въпроси. Тя обясни, че е без менструация от дванадесет нощувки преди разпадането на Дървото Далтън-Куин. Образования помълча, после кимна и се обърна към човека от флота:
— Ще трябва да я прегледам.
Ордон разбра.
— Ще чакам отвън — рече той.
Образования обясни какво трябва да направи. Миния повдигна долния край на пончото си и легна на масата, а той се залови за работа. Опипа корема и гърдите й, после взе вагинален секрет и го подложи на тест със специални растителни сокове, получени от Кланс. Беше правил тази проба и в Туфата Куин, под наблюдението на Учения, като част от своето обучение. Някога, много отдавна…
— Бременността протича нормално — каза той — Имаш ли някаква представа кога е станало?
— Не съвсем — въздъхна Миния. — Е, радвам се, че поне теб успях да видя… Може ли да е от Гавинг?
— Времето съвпада, но… Ти беше достъпна за граждани, нали?
— Да.
— Миния, да кажа ли на Гавинг, че е негово?
— Нека помисля — отвърна Миния и започна да връща лентата на спомените. Лицата на повечето мъже бяха мъгляви и това й се понрави. Дали изобщо имаха нещо общо с Гавинг? Но онова арогантно джудже беше отнело две от нощите й… — Не, не му казвай това… А ти знаеш ли каква може да е истината?
— Не.
— Тогава му кажи, че просто трябва да изчакаме. Нека видим как ще изглежда детето…
— Добре.
Джини и Длорис бяха тръгнали надолу към комплекса за бременни жени, който беше доста отдалечен. За щастие помощникът на Образования беше мъж. Всъщност той беше негов пазач и ако беше жена, едва ли щеше да ги остави насаме по време на прегледа…
Миния остана да лежи на масата с вдигнато пончо и разтворени крака.
— Така е по-добре, в случай, че Ордон надникне — промърмори тя, после попита: — Образовани, има ли някакъв шанс да се измъкнем оттук?
При тези обстоятелства не му беше лесно да събере мислите си.
— Не прави нищо без мен, моля те! — рече накрая той. — Безсилни сме до момента, в който открием начин да им отнемем техния КАРМ.
— Не бях сигурна, че още държиш на нас.
— На нас? — изненадано я погледна той. Тук имаше много неща за учене, но това засягаше само него, беше без значение за останалите, за Гавинг и Миния… — Разбира се, че искам да ви освободя! Но срещу КАРМ нямаме никакъв шанс, с негова помощ ще ни върнат отвсякъде… Видя ли наоколо едно джудже? — понечи да каже „като Харп“, но навреме се сети, че Миния не познава Харп.
— Да, даже знам, че се казва Марк. Държи се, като че ли е висок най-малко три метра, но на практика няма и два. Набит, мускулест, обича да се перчи.
Лесно се сети за него, тъй като охлузванията по ръцете й още стояха.
— Той е важен за тях — рече Образования. — По простата причина, че е единственият, който може да носи старата броня.
— Искаш ли да му се случи нещастие?
— Само ако изглежда правдоподобно. Не прави нищо, докато не сме готови да действаме.