Образования напрегна взор и огледа четиримата труноносци, които въртяха педалите на асансьорите. Един от тях беше Гавинг. Дали ще открие начин да му предаде краткото си съобщение? „Миния е добре, намира се при бременните жени. А аз съм в Цитаделата…“
— Значи не можа да изтраеш до Празниците — обади се Ордон.
Образования подскочи от изненада и тялото му увисна във въздуха, подчинило се на свободното реене.
— Добре де, забрави го — засмя се отдолу Ордон. — Всеки би се възползвал от такъв шанс… Точна затова се притесни и Длорис, разбрала че прегледите ще вършиш ти, а не Лори.
— И ти през цялото време гледа, така ли? — сконфузено се усмихна Образования.
— Не, аз никога не постъпвам така. Винаги мога да отскоча до Трапезарията. Надникнах да те предупредя. Така видях какво пъхаш и вадиш между краката на онази! — Ордон се засмя и го побутна към асансьора.
Изглеждаше приятелски настроен, но все пак си оставаше пазач. Образования не биваше да бъде нараняван, но това не означаваше, че може да получи шанс за бягство. Бяха отскочили до комплекса за бременни жени по обиколния път — край ръба на ствола, по него обикновено вървяха моряците. Сега се връщаха обратно. По всяка вероятност Ордон искаше да свърши нещо край ръба. Образования му зададе колеблив въпрос, но той веднага стана хладен и подозрителен. Очевидно не беше склонен да споделя намеренията си с някакъв каторжник. Туфата остана отдолу. Придвижването по този начин беше далеч по-лесно от четиридневното катерене по Дървото Далтън Куин. Ято дребни птици се виеше на известно разстояние от ствола.
— Глупчовци — поясни Ордон. — Страхотен деликатес, но могат да се ловят само с КАРМ. Предишният Учен ни позволяваше да го правим, но Кланс не разрешава.
Над туфата се сипеше дъжд. Дали това не е причината, поради която Първия изгаря от желание да премести дървото? Нима се грижи чак толкова за мокрите граждани?
Движещо се дърво! Образования все още не беше свикнал с тази объркваща го мисъл. Избираш времето и тръгваш накъдето пожелаеш!
На изток от туфата висеше пухкава зелена маса, зад която се стелеше странна бяла мъгла. След два-три дни Дървото Лондон щеше да се отдалечи. Дали не губя търпение, запита се Образования. КАРМ е в състояние да стигне до Щатите Картър независимо от разстоянието. Ако той не успее да похити КАРМ, очевидно е обречен да остане тук завинаги… Но ако има шанс, защо трябва да бърза?
Времето го притискаше.
Животът като Чирак на Учения беше напълно поносим. След неколкостотин нощувки положително ще се приспособи към него напълно. И точно от това се страхуваше. Когато подходящият миг настъпи, вероятно ще действа прекалено бавно, или изобщо няма да си мръдне пръста…
Клейв откри Мерил в Трапезарията, заета да топи върховете на стрели във вряща течност с отвратителна миризма. Това беше отрова, която Племето Картър извличаше от един особен вид папрат.
Ускорението го хвана в момента на скока и той беше принуден да се улови за преплетените клонаци.
— Значи е истина! — засмя се той. — Не бих посмял да я нарека лъжкиня, но все пак…
— Какво става, Клейв? — уплашено извика Мерил, понесла се във въздуха сред купища разпилени стрели. Все пак успя да хване гърнето с отровата преди да се разлее.
— Движим се към целта — отвърна Клейв и скочи към раницата, която приготви още преди няколко дни. — Бойците вече са на повърхността.
— Какво? — изръмжа Мерил. — Разполагаме ли с някакво време?
През цялото си пленничество тя се учеше да прави стрели, да зарежда арбалет и да стреля с него. Усвои точната стрелба като най-добрите бойци на Племето Картър. Дори по-добре от тях, тъй като силните ръце й помагаха да зарежда оръжието с невероятна бързина.
— Мерил, намираш се в Щатите Картър — погледна я Клейв. — Това означава, че имаш избор… Подобно на повечето от тях, които също не са граждани…
— Какъв избор?
— Да дойдеш или да останеш.
— О, Председателю, я по-добре иди да нахраниш дървото!
Клейв грабна наръч прясно намазани с отрова стрели и ги пъхна в колчана си.
— Тогава си събирай нещата и тръгвай!
Притеглянето беше подобно на това в Туфата Куин. В тунелите почти ходеха. Но все пак беше странно: тресеше се всичко, клончета, зелени листа…