Размазаната сянка бавно се оформи като гигантски знак — интеграл, окичен с туфи в двата края. Бойците на Картър вече държаха саби. Клейв също измъкна своята.
— Бойци! — вдигна ръка Антон, изчака възцаряването на пълна тишина й извика: — Врагът трябва да запомни добре нашето нападение! Не е достатъчно да строшим няколко глави и да си заминем. Ще повредим Дървото Лондон така, че да избием от главите на обитателите му всяка мисъл за война с Щатите Картър! При това не само на днешните, но и на бъдещите му обитатели! Провалим ли се сега, те ще изчакат да станем неподвижни и отново ще ни нападнат… Нека им дадем добър урок!
— Атака!
Шестдесет саби замахнаха към въжетата, които ги придържаха към джунглата. Шестдесет ръце издърпаха запушалките от семенниците. Семената се понесоха по вятъра, напоен с миризма на гниещи растения. Отначало се движеха в плътна група, дори си пречеха. После започнаха да се разреждат, тъй като семенниците имаха различна тяга.
Възседнал свистящото растение, Клейв здраво го стискаше с ръце и крака. Люшкаше се малко повече от останалите, тъй като нямаше достатъчно опит. Кръвта се оттегли от главата му. Ускорението беше страхотно.
Небето беше тъмно и безформено, прорязвано от ослепителни светкавици. Летяха точно според първоначалните изчисления и бързо се приближаваха към средата на дървото. На широката площадка се виждаше носителят. Носът му бе притиснат в дървото, от опашката му излитаха огромни пламъци.
Лори натисна синия бутон.
Сводестият прозорец-екран се запълни с цифри. На таблото под него се появиха четири групи сини чертички, подредени като ромб около дълга вертикална черта. Образования бързо запамети конфигурацията.
— Предпазните колани! — заповяда Кланс.
Лори раздразнено се извърна, но след това се подчини. Пръстите й затичаха по клавиатурата. Образования най-сетне проумя какво става. КАРМ се разтърси, двигателите изреваха. Столът под него мръдна като жив.
Ускорението го залепи назад към облегалката, след това намаля. (На Туфата Куин този ефект нямаше значение, но Учения го беше накарал да си го набие в главата. Това не е притегляне, а ускорение! Усеща се по един и същ начин, но причините и последствията са различни. „Ускорение“, една от любимите думички на мъртвия Учен…)
Сводестият екран почти опираше в ствола. Около страничните илюминатори се виеха леки вихри.
Лори премина на зелената клавиатура. В екрана се появи нещо като прозорче, през което се виждаше част от небето и бяла ослепителна светлина. Беше доста объркващо, тъй като прозорчето предаваше едновременно панорамата пред и зад тях.
Кланс стана и тръгна към въздушния шлюз, явно за да наблюдава отвън. Придвижваше се внимателно, използвайки ръкохватките по стените и облегалките на многобройните кресла. Образования тръгна след него, но няколко килограма сила от привличането… не, от ускорението, бързо го подеха и запратиха към задната стена. Разнесе се оглушителен трясък.
Кланс, стиснал здраво рамката на шлюза, извърна глава:
— Дръж се, Джефър, след минута съм при теб! Гледай да не изпаднеш, тъй като едва ли някога ще се върнеш обратно! — Главата му надникна навън, от устата му излетя цветиста ругатня.
— Какво има?
— Джунглата! — извика Кланс. — Понятие нямам как са я накарали да се движи! Но ние ще ги изненадаме и положително ще им се измъкнем!
Засмя се и извърна глава, но вече беше късно. Образования връхлиташе отгоре му.
Ритникът улучи Учения малко над бедрото. Кланс нададе силен вик и политна напред. Дългите му пръсти обаче не изпуснаха рамката. Петата на Образования ги размаза, тялото се откъсна и полетя в небето.
Пристъпи към външната врата и предпазливо надникна навън. Грохотът на двигателите го оглуши.
Огромното дърво бавно се движеше. Кланс се рееше отзад, ръцете му напразно се опитваха да докопат мрежите по корпуса на КАРМ. Изглежда от уплаха беше забравил, че има въже. Зърна главата на Образования и закрещя. Не се чуваше нищо, Образования така и не разбра дали се моли, или ругае… Той просто сви рамене и погледна настрани.
Дървото беше леко огънато под натиска, приличаше на лъка на Миния. КАРМ го притискаше точно в средата, а туфите се влачеха отзад, не много далеч. При по-силен натиск имаше опасност средата да се прекърши. Това обаче едва ли щеше да се случи, тъй като КАРМ очевидно работеше с максимална тяга.