Тялото на Кланс бързо се смаляваше по посока на Вой, притиснат от синьо-белия пламък, който излиташе от главния двигател на КАРМ.
Пръв ги видя Ордон, спрял на половината път до асансьора.
Джунглата вече изпълваше половината небе. Около нея се носеха рояк предмети със странна форма, наподобяващи онези, които видя, преди салът да се забие в джунглата. Но това са гиганти от джунглата, възседнали реактивни семенници!, изтръпна той.
Образования бързо разбра, че ако КАРМ продължава да тласка дървото, бойците на Картър никога няма да го достигнат. Главният двигател трябва да бъде изключен незабавно!
Все пак не беше изпреварил събитията и смъртта на Кланс не беше напразна!
Лори!
Обърна се и бързо се насочи към сводестия екран. Слава Богу, Лори не беше забелязала какво става. Очите й изведнъж се заковаха в дисплея за обратно виждане, тялото й започна да се надига. Очевидно бе зърнала сянката, която се преметна няколко пъти и се стопи в пламъците.
Обърна се. В момента на удара очите й бяха впити в очите на Образования.
Главата й се отметна назад, тялото безсилно увисна на коланите. Образования свали въжето си и я върза за един стол. После се настани пред командния пулт и започна да го разглежда.
Жълтите клавиши управляваха животоподдържащите системи, включително вътрешните светлини и въздушния шлюз. Зелените бяха за сензорите, външни и вътрешни. Сините управляваха двигателните системи на КАРМ, включително горивната смес, водния резервоар и подаването на гориво. Белите служеха за разчитане на касетите.
Как беше пуснала двигателите Лори? Главата му беше празна, пръстът му натисна синия бутон. Нищо. Синият дисплей изчезна, но грохотът на моторите продължаваше да е все така силен. Натисна още веднъж и дисплеят отново се включи.
През страничния илюминатор се виждаха групички от хора в сини униформи, които пъплеха по кората. Няма време, мисли!, заповяда си той. Синя вертикална черта заобиколена от други чертички — това вероятно е разположението на моторите отзад. Докосна с пръст синята черта.
Грохотът рязко стихна и дървото се изправи рязко. Тялото му политна напред, после настъпи тишина.
Кенди се беше приготвил да излъчи обичайното си съобщение, когато изведнъж източникът на водородна светлина изчезна.
Това беше озадачаващо. Обикновено главният двигател, на КАРМ работеше по няколко часа. След това започваха да работят помощните двигатели. Кенди продължи да следи носещата се точка в ураганите на Мъгливия пръстен и отново зачака.
Дузина моряци се насочиха към КАРМ с въжета и куки в ръце, опасявайки се, че той отново ще заработи. Далеч пред тях, само на метри от прозореца-екран, се намираше Ордон. По лицето му бе изписана жажда да убива.
Сега трябва да се действа бързо! Образования натисна жълтия бутон. Екранът беше препълнен. Най-напред да изключи синьото! Изписаха се поредица от индикации: вътрешни лампи — намалени, вътрешна вентилация — включена, температурата беше показана с вертикална черта с резка по средата, сложна схема представи кабината на КАРМ, погледната отгоре. С трескави движения на пръстите Образования затвори линиите, които би трябвало да изобразяват вратите. Шлюзът зад гърба му меко се захлопна.
Лори се размърда, отвън се разнесе приглушено тропане.
Образования започна да се занимава със зеления дисплей, като включваше различни камери, за да огледа какво става наоколо. За невероятно кратко време трябваше да се научи да лети с тази звездна реликва. Усети погледа на Лори в гърба си, но не се обърна.
Ударите се преместиха по други точки на корпуса. Зад един от страничните люкове надникна лицето на Ордон. Вероятно се беше покатерил по мрежите. Заблъска по стъклото.
Образования пристъпи натам и каза нещо. Ордон озадачено го изгледа, тъй като не чуваше нито звук. Образования сви устни и изразително повтори кратката дума. Думата, която би трябвало да оправдае убийството на Кланс — неговият благодетел и закрилник, пленяването на Лори, уязвимостта на Дървото Лондон срещу атаката.
— Война, Ордон! — рече той. — Война!
Глава осемнадесета
Войната за Дървото Лондон
Клейв изостана. Хората от Племето Картър го считаха за новак и той действително беше такъв. Не попадна на подходящ семенник, подозираше, че нарочно го бяха оставили да избере някой от по-бавните. Вече прелетя максимално близо до ствола и сега траекторията му бавно го отдалечаваше. По този начин щеше да кацне почти последен.