Стволът на Дървото Лондон беше опасан с въжета, дървени кутии пълзяха от двата края към центъра. Отвориха се почти едновременно и от тях се изсипаха по осем мъже в сини униформи. Ловците очевидно знаеха какво да правят. Ориентирали се мигновено, те изстреляха малки летящи шушулки, с чиято помощ възнамеряваха да се озоват до източната част на средата.
Точно към носителя. Вече двадесетина ловци го бяха обградили от всички страни. По неизвестни причини пламъците от опашката му бяха изчезнали.
Задминали ствола, хората от Племето Картър се връщаха към него откъм западната страна. Редиците им бяха прекалено разредени. Дългите крачни лъкове на ловците изстреляха залп от харпуни с пера. Хората от Племето Картър отвърнаха с арбалетите си. Численото им превъзходство беше почти двойно.
На около километър над главите им висеше джунглата — един огромен зелен свят. За миг Клейв остана с впечатлението, че сблъсъкът с дървото е неизбежен, но после видя пътя на разминаването. Дебелата струя пара вече я нямаше. След джунглата се носеше светъл облак, надупчен от многобройни птичи ята, които правеха отчаяни опити да я достигнат. Най-отзад тъмнееха две малки точици — връзките на Лизет и Хилд от по двадесет реактивни семенника.
Разстоянието до ствола беше прекалено малко и не позволяваше да се види нито древния носител, нито устройството му за закрепване. Двете основни враждуващи групи неотклонно се приближаваха към него, взаимно обсипващи се с харпуни и стрели. Беше ясно, че знаят цената му.
Семенникът на Клейв изпусна последните си струи газ.
Той се плъзна странично, решил да го използва за щит, на езика му бяха най-страшните ругатни, които познаваше. Инерцията все пак продължаваше да го тласка към ствола. Другите вече бяха там. Хората от Племето Картър се пръснаха между сградите и съоръженията, търсейки прикритие срещу летящите харпуни. Мнозина грабнаха късове кора и ги използваха за щитове. Ловците на каторжници предпочетоха да останат в небето, тъй като там свободно опъваха огромните си лъкове.
Скрити зад една издутина на ствола, Антон и още дузина бойци обсипваха със стрели корпуса на носителя.
Семенникът на Мерил се блъсна в някаква дървена колиба. Самата тя благоразумно се беше свила зад него и не пострада от удара. Неколцина ловци напираха към постройката. Мерил покоси двама от тях, после се скри зад колибата.
Тук явно имаше нещо ценно, иначе ловците едва ли щяха да напират толкова. Клейв пусна една стрела по тях и беше сигурен, че улучи някого в крака.
Но всичко сочеше, че носителят е основен обект за защита от страна на ловците. Клейв ясно виждаше как облечени в сини униформи мъже пълзят по мрежите около корпуса.
Почти всички бойци на Племето Картър вече бяха на ствола. Клейв очевидно щеше да се приземи встрани от битката. За момента можеше само да наблюдава. Картината на сражението постепенно се избистряше: усетили численото превъзходство на противника, ловците започваха да се изтеглят. Друга причина за това очевидно беше фактът, че при ръкопашен бой те не бяха в състояние да използват своите дълги лъкове. Имаха и саби, разбира се. Но те едва ли бяха най-подходящото оръжие за бой с хората от Картър, които притежаваха далеч по-дълги ръце и с положителност биха взели превес.
Ловците на копсики притежаваха малки летящи шушулки — от онези, които растат на дърветата-интеграли. Разчитайки на тях, те избраха да останат в небето.
Клейв гледаше как хората от Картър се насочват стремително към група от осем мъже със сини униформи. Ловците включиха семенниците си, взеха малка преднина пред своите преследвачи и започнаха да ги обстрелват с огромните крачни лъкове. Но двамина от Картър вече бяха сред тях, към тях бързо се присъединиха още. Настана ужасно клане. В условията на безтегловност ловците нямаха никакъв шанс. Хората от Картър ги ликвидираха за броени минути, след което започнаха да събират семенниците им.
Щатите Картър печелеха битката, а Клейв продължаваше да се рее!
Голямата дървена кутия бавно пълзеше нагоре по ствола. От нея изскочи новото подкрепление — шестима стрелци с крачни лъкове и сини наметки, предвождани от някакво едро създание в сребристи доспехи. Този силует му беше познат, в него имаше нещо мрачно и смразяващо кръвта. Групата беше все още на около километър встрани.
Един ловец забеляза Клейв, който представляваше лесна, почти неподвижна цел. Харпунът му се заби в семенника. Клейв изчака да се приближи още малко и пусна една стрела. Ловецът ловко я отбягна и продължи да чака. Клейв беше толкова близо, че видя злорадата усмивка на лицето му.