Стрелата на Мерил го прониза в гръб, малко над бъбрека. Усмивката се стопи, замени я болка и ужас. Ръцете инстинктивно хванаха върха на стрелата, щръкнал от корема, тялото се разтърси в предсмъртни конвулсии. Тази отровна папрат сигурно е нещо ужасно, помисли си Клейв.
Семенникът се блъсна в дървото и Клейв го пусна. Вкопчил нокти в кората, той предпазливо се насочи към Мерил с готов за стрелба арбалет. Зърна синя сянка, откроила се за миг на фона на буреносния облак. Прониза я с една стрела, но нямаше време да се зарадва на точния изстрел. Към него се втурна друг, вдигнал сабята високо над главата си. Измъкна харпуна и се приготви за бой.
Ловецът се придвижваше твърде бързо. Клейв го посрещна с удар в лицето, използвайки ръкохватката на арбалета. Човекът политна назад, в следващия миг харпунът на Клейв прониза гърлото му.
Мерил тръгна по издатината на ствола и той я последва. На ръба тя спря и се сниши, това му позволи да зърне носителя, отрупан със сини униформи.
— Не разбирам защо не използват това научно нещо, за да ни избият! — промърмори Мерил.
— Добър въпрос.
Скрита зад една извивка на дървото, групата на Антон даде залп от арбалетите си. Пазачите на носителя отговориха с облак стрели, но без особен успех.
— Очевидно не са в състояние да го използват — отбеляза Клейв. — По-опасни са онези дървени кутии, защото с тях идват подкрепленията им. Трябва да…
— Да прережем въжетата.
— Точно така.
Дебели колкото ръката на Клейв, двете въжета минаваха успоредно покрай ствола. Поредната кутия бавно пълзеше нагоре. Двамата скочиха към по-близкото въже и започнаха да го кълцат със сабите си.
Междувременно шестимата ловци, предвождани от съществото със сребристи дрехи, вече бяха се приближили достатъчно, за да използват дългите крачни лъкове. Клейв и Мерил изправиха парчета кора, за да им служат като щитове срещу стрелите, после Клейв се загледа в мъжа в сребърна униформа. Беше като спомен от кошмарен сън, беше човек, изработен от звездна материя, с лъскава топка вместо глава. Стрелата му отскочи от сребристата броня.
Няколко харпуна с пера вече стърчаха от импровизираните им щитове. Клейв видя как три миниатюрни остриета, подобни на тръни, се забиват в щита на Мерил, на сантиметри от главата й.
Нададе предупредителен вик и Мерил се наведе миг преди поредния залп от тръни да отнесе лицето й.
— О, това е Сребърния мъж — промърмори тя.
— Виждала ли си го?
— Да… Не спирай да режеш… Беше с ловците по време на акцията им в Щатите Картър. Бронята му е непробиваема.
Въжето се скъса в мига, в който над ръба се показа покривът на поредната кутия. Тя се понесе в пространството, а наизскачалите от нея мъже задействаха семенниците си по посока на ствола. Но усилията им бяха напразни, бяха прекалено далеч. Мерил огледа второто въже, което лежеше отпуснато.
— Излишно е да го режем — рече тя. — Очевидно то е част от другото.
— Тогава да се махаме оттук.
Едно друго, по-тънко въже, чезнеше някъде навън…
— Не. По-добре да се присъединим към победителите, иначе рискуваме да изостанем…
— Победители? — погледна я с недоумение Клейв, после се огледа и моментално разбра какво има предвид.
Около носителя гъмжеше от бойци в зелени униформи. Във въздуха се рееха тела на мъже в сини дрехи, а оцелелите ловци се бяха оттеглили зад издатината на ствола с надеждата да получат подкрепления.
По всичко личи, че битката за носителя е приключила, каза си Клейв. Но онези шестимата начело със Сребърния мъж бяха в опасна близост. Всъщност, вече са петима, усмихна се той, доволен от точния си изстрел…
Ордон умря със стрела в гърдите. Образования се вгледа в лицето му, останало прилепено към дебелото стъкло. Нямам какво повече да му кажа, дори и да ме чува, въздъхна той и отново насочи вниманието си към жълтия дисплей.
В сводестия екран личаха пет трепкащи правоъгълника, с помощта на които можеха да се наблюдават всички външни страни на корпуса. В тях се преплитаха тела на мъже и жени, в сини и зелени дрехи… Все още не можеше да прецени кой ще надделее.
Трима моряци се скриха в соплата на двигателите. Образования протегна ръка и докосна сините чертички. Около телата на мъжете се появиха синкави пламъци, те изкрещяха и се хвърлиха встрани. Единият моментално беше пронизан от стрела.