— Спрете да въртите! — заповяда офицерът. — Останете по местата си!
Нападателите са прерязали въжето, съобрази Гавинг. Какво ще стане сега? Сандъкът очевидно няма да падне тук, а някъде на изток… Ясно си представи как масивната дървена конструкция с трясък се забива в зеленината.
— Офицер, възможно ли е това нещо да се разбие в комплекса за бременни жени? — вдигна глава той.
— Той се намира под клона, на обратната страна… — отвърна онзи. — Но падането е опасно, може би ще нанесе други поражения… По-дяволите, там е училищният комплекс! Карал! Тръгвай на изток по върха на клона и изкарвай всички пред себе си! Не пропускай колибата, в която се провеждат изпити. Скрий хората отдолу и гледай да го сториш достатъчно бързо!
— Слушам! — отвърна мъжът с превързана ръка, отдаде чест и се втурна напред. Оставаха още двама.
— Говори взводен командир Патри — каза в кутията офицерът. — Противникът сряза въжето на асансьора. Какво е положението при вас?
Отговорът беше почти неразбираем. Напрегнат като струна, Гавинг седеше с отворена уста и затворени очи. От цялата му фигура се излъчваше безпомощно покорство.
— … нашите асансьори вървят. Ние… войски. Врагът е многоброен… Повтарям… четиридесет до петдесет… Притискат ни. Завземат КАРМ, но дори… … вързани.
— Виждам две тъмни маси на запад.
— Остави ги… имаме достатъчно грижи. Пращаме още хора към Цитаделата.
— Ясно, Патри изключва.
Образования позна жената с дългите крайници благодарение на необичайно правата й кестенява коса. Беше Деби, придружена от двама непознати мъже. Той се притесни не толкова от арбалетите, насочени в гърдите му, колкото от страха в очите им. Очевидно КАРМ никак не им допадаше.
Остана на място, с широко разперени ръце.
— Аз съм Учения на Племето Куин — представи се той. — Единственият, който може да накара това нещо да лети. Радвам се да те видя, Деби…
— Нещастник! — извика Лори. — Гаден бунтовник! Опиташ ли се да вдигнеш КАРМ, или ще се загубиш в небето, или ще ни размажеш в дървото!
— Това е Лори от ловците на каторжници — невъзмутимо продължи Образования.
Единият от мъжете пристъпи напред.
— Аз съм Антон — представи се той. — Този с мен е През. Деби ни разказа за теб, Образовани. Можем ли да тръгнем веднага? Бойците ще се съберат на външните мрежи… Не ми се иска да влизам в бой със Сребърния мъж, а той е съвсем близо…
— Вързани сме за дървото — каза Образования. — Заповядай да прережат онези въжета там и можем да тръгваме. Преди това обаче ще вземем Клейв и Мерил, без тях не мърдам оттук… Надявам се да ни остане време да приберем и още нещичко…
Той посочи към дисплея, който показваше какво става отгоре. Антон и Деби пристъпиха напред с безкрайно внимание. Страхът им от апаратурата беше очевиден.
— Деби, онази колиба е Лабораторията. Там е четящото устройство, плюс няколко касети. Помниш ги как изглеждат, нали?
Деби кимна.
— Иди да ги прибереш. А бойците на Антон да прережат въжетата на КАРМ.
Вниманието му отново се насочи към екрана. Клейв тичаше с подскоци покрай кората и теглеше Мерил. Тя постоянно се обръщаше и стреляше към преследвачите им. Един от моряците падна, пронизан от стрелата й. Начело на групата излезе мъжът в сребристи дрехи.
— Няма ли начин да ги прикриете с огън? — попита Образования.
— Учен, ти не си водач тук! — отвърна тихо, но твърдо Антон.
— Напротив, аз съм водачът тук! — изръмжа Образования. — Отдавна ми е дошло до гуша да бъда трупоносец!
— Деби, вземи няколко души и иди да прибереш онези неща! — разпореди се Антон. — През, ти ще срежеш въжетата!
Заговори отново едва след като другите излязоха. Очевидно не желаеше свидетели.
— Образовани, ти воювал ли си въобще някога?
— Аз плених КАРМ.
— Ти ли? — усмихна се Антон. — Аз пък мисля, че… Всъщност, това няма значение…
— Колко сме?
— Четиридесет, а може би и по-малко. Не можем да се съберем вътре, налага се да използваме мрежите.
— Искам да освободя и останалите от Племето Куин! — отсече Образования. — Те са във вътрешната туфа, зная къде да ги търся. КАРМ е зареден с достатъчно гориво, ще използваме само спомагателните двигатели. Предполагам, че няма да е трудно…