Антон не бързаше с решението. Продължителното мълчание бе нарушено от гласа на Лори.
— Той не може да управлява КАРМ — извика тя. — Докато аз мога, тъй като съм Чирак на Учения.
— Защо не си я убил? — попита Антон.
— Тя каза истината — въздъхна Образования. — Действително е Чирак на Учения… На онзи, когото бях принуден да убия… Би могла да ни научи на много неща, стига да я убедим… Това е причината, поради която я оставих жива. Вързана едва ли може да ни навреди.
— Нека живее тогава — кимна Антон. — Но предводител на Щатите Картър съм аз!
— Аз пък съм капитан на КАРМ.
Антон кимна, пристъпи към вратите и започна да издава заповеди. Предупреди бойците, че Образования е капитан на КАРМ и на борда всички трябва да изпълняват неговите заповеди. Който не се подчинява, ще бъде считан за метежник. Част от бойците на Картър започнаха да режат въжетата на КАРМ, други обсипаха със стрели преследвачите на Клейв и Мерил, които побързаха да се скрият зад кората. Мъжът в сребърно остана сам и невъзмутимо продължи напред. Той не използваше реактивни семенници, вероятно разполагаше с нещо друго, скрито в скафандъра.
Скоро КАРМ се рееше свободно.
— Те ще ме убият, нали? — прошепна с гняв в гласа Лори.
— Не виждам причини да те харесат — отвърна с едва доловим сарказъм Образования. — Затова те съветвам да си мълчиш, поне на първо време. И изобщо не си въобразявай, че хората от джунглата могат да ти поверят управлението!
Клейв, Мерил и Деби нахлуха като ураган. От ребрата на Деби капеше кръв, но раната очевидно не беше сериозна. Мерил скочи върху Образования и го стисна в прегръдката си.
— Хей, Образовани!… Извинявай, исках да кажа Учен… Свърши страхотна работа! Велика работа! Можеш ли да управляваш това нещо?
Образования бе обзет от чувство на огромно облекчение. Клейв вече е тук, нека той подеме игрите за превъзходство, които предлага Антон. А той самият ще поеме ръководството на КАРМ, макар и да не беше забравил прокобата в думите на Лори… Е, какво толкова… Може пък и да греши…
— Мога да го управлявам — отвърна на глас той.
— А случайно да знаеш къде са останалите от племето? — попита Клейв.
— Всички са във вътрешната туфа. Гавинг е на върха, ще го вземем оттам. Джаян и Миния са при бременните жени. Джини и Алфин трябва да са някъде около Трапезарията. Може би ще се наложи да слезем от КАРМ, за да ги вземем.
— Тогава да се залавяме за работа! — извика Клейв и на лицето му се появи усмивка: — Господи, все още не мога да повярвам!…
— Затова си дошъл, значи… — ухили се Образования. — Е, добре, това няма значение… Деби?
— Взех тези седем касети — обади се високата жена. — Трябваше да се бия за тях… Не успях да открия четящото устройство.
— Вероятно е останало при Кланс… няма значение. Сядай в стола. Клейв и Мерил също, вържете се. — Очите му се извърнаха към екрана: — След няколко вдишвания можем…
— Какво? — попита Клейв, втренчил поглед в дисплеите. — Това място е прекалено странно за мен. А от проклетите картинки направо ми се вие свят… Образовани, можеш ли да отстраниш Сребърния човек?
— Не виждам как, освен ако сам не се пъхне в двигателя. Това, което носи, се нарича скафандър за астронавт.
— Но той ще избие всичките ни съюзници.
— Това хвърлящо оръжие само те приспива и от него се чувстваш прекрасно. Което не означава, че е опасно… Браво, Антон, справи се отлично! А сега си избери един стол.
Антон дишаше тежко, арбалетът му беше насочен между очите на Образования.
— Ти си забави прекалено дълго! — изръмжа той. — И този проклет сребърен…
— Сядай и се връзвай! — прекъсна го Образования. — И кажи колко са жертвите ни.
Образования се мъчеше да следи едновременно всички данни върху екрана. Хора от Картър изчезваха зад ствола, упоените бяха твърде много. Носеха ги на ръце. Мъжът в сребърен скафандър приближаваше към КАРМ без да спира стрелбата със странните си, подобни на тръни стрелички.
Антон се намести в един стол и заби поглед в екрана.
— Не можем да му сторим нищо. Освен това хората се страхуват от носителя, вероятно само аз ще остана вътре…
Човекът със сребърните доспехи приближаваше вратите. Образования събра пръстите си и той отскочи назад, за да се предпази от сблъсък с металната повърхност, която изсъска пред него фигурата му се появи на дисплея, наблюдаващ горната част на кораба. Беше се хванал за мрежите.