— Качил се е на КАРМ — отбеляза Образования.
— Тръгвай — каза Антон.
— Да тръгвам?
— Отнесем ли Сребърния с нас, нашите граждани спокойно биха могли да останат тук. Наши хора ще докарат още реактивни семенници.
— Това е разумно.
Пръстите на Образования се раздвижиха. Мъжът в сребърен костюм остана вкопчен в мрежите. КАРМ се отдели от ствола и потегли надолу.
Глава деветнадесета
Сребърният мъж
Казанът на пералнята — висок стъклен цилиндър, висеше под клона, на куки забити в черната кора над главата на Миния. Около него обикаляше платформа, изплетена от живи гръбначни клони. Един слой камъни отдолу служеше за основа на огнището, а водата стигаше дотук по специална тръба от резервоара при устата на дървото. Добре измислено съоръжение, но Миния беше твърде уморена, за да му обърне внимание.
Миния и Илза бъркаха с двуметрово гребло сапунената вода в котела. Това беше сравнително лека работа, която обаче не биваше да прекъсва нито за миг. В противен случай, пяната щеше да излети от котела, заедно с дрехите и всичко останало. Надзираваше ги Хариет.
Миния се чувстваше съвсем нормално, но вече имаше чувството, че детето в утробата й расте. Бременността на Илза беше явна и дори абсурдна — една буца, лепната върху стройното й тяло. Тя, подобно на повечето от останалите жени, отдавна се беше приспособила към новото си положение.
— Винаги сме знаели, че ловците могат да дойдат за нас — сподели с Миния тя. — Е, и какво толкова? Наистина дойдоха…
Колибите бяха подредени под клона. Повечето жени предпочитаха да стоят вътре. Не всички бяха бременни, някои вече кърмеха. Всички работеха нещо — плетяха, шиеха, приготвяха храната, която се вареше при устата на дървото.
Пропукване на клони наруши дълбоката тишина. От тунела, който водеше към колибата за прегледи изскочиха Джаян и Джини, надзирателката Длорис и един ловец с превързана ръка. Това беше Карал. Забелязал Миния, той изтича към нея и сграбчи ръката й. Тя инстинктивно се дръпна назад.
— Всичко ще бъде наред — успокои я той, дишайки тежко. — Трябва да стоиш под клона, останалите също. Не позволявай на никой да се подава навън…
— За подобно нещо вече сме твърде тромави — отвърна тя. — Тук не беше ли забранено за мъже?
— Няма да остана, Миния. Дойдох да ви предпазя. Асансьорите падат от тридесетина километра височина. Не знаем точно къде ще се ударят. Трябва да предупредя децата в училищния комплекс. — Пръстът му се заби в лицето й: — Стой тук!
В следващия миг вече тичаше обратно към тунела.
Ако нещо се случи, беше казал Образования. То вече се случваше, но какво? Дали Длорис знае?
Миния знаеше къде да търси надзирателката. Хвана се за въжето и тръгна към редицата колиби. Влезе в крайната, точно когато Длорис и Хариет се появиха от другата й страна.
— Преброихме жените — рече Длорис. — Гуен я няма. Случайно да си я виждала? Бледа като призрак триметрова жена, има едногодишно дете…
— Познавам я, но отдавна не съм я срещала — поклати глава Миния. — Какво става?
— Вади дрехите от казана и угаси огъня. Имаш ли въжета? Добре. Дръж ги под ръка.
Двете надзирателки отминаха.
Миния се обърна към Джаян и Джини.
— Радвам се, че сте тук, сега поне всички сме заедно. Знаете ли какво става?
— Не. Но Карал беше страшно уплашен.
— Да не е война?
— Ще разберем — обади се Илза. — А сега е по-добре да си гледаме работата…
Извадиха дрехите с помощта на дълги пръти. После обърнаха котела. Врялата вода потече към огъня, жените предпазливо се отдръпнаха. Поради слабото притегляне на Дървото Лондон, парата си остана ниско, разширявайки се като някаква странна и гъвкава сфера.
Този огън никога не е гаснал, помисли си Миния. Длорис положително очаква нещо страшно, след като им нареди да го угасят!
Продължиха да работят. Сложиха прането в пресата на двете огромни дървени плочи и ги притиснаха една към друга. Потече вода, която бавно се насочи надолу.
Нещо се вряза в зеленината, само на няколко крачки от тях.
Всички застинаха по местата си, после Миния се втурна към гъсталака, следвана от Джини и Илза. Спряха на мястото, откъдето дойде шума и Миния погледна нагоре. В клонаците се беше образувала широка просека. Под нея се виждаше безформена купчина, облечена в останки от офицерска униформа. Ножницата със сабята си беше на мястото, също и колчанът стрели. Липсваше единствено лъка…