— Значи войната наистина е избухнала — прошепна Миния.
— Трябва да избием надзирателките — каза Илза и Миния подскочи от изненада.
— Какво? — погледна я стреснато тя, после се овладя и добави: — Права си. Не очаквах да го чуя от теб, защото мислех, че отдавна си се предала.
Илза само поклати глава.
Запад те носи навътре. Оттам се отправяш на изток… Отначало Образования насочи сводестия екран право надолу. Падаха плавно, трябва да се увеличи скоростта… Извъртя носа на КАРМ на запад, включи двигателите на кърмата и направи корекциите, които трябваше да задържат кораба близо до ствола.
Всички на борда се вцепениха от ужас, с изключение на Лори, която също беше вцепенена, но от гняв…
От външната страна на корпуса имаше още един пътник.
Антон тръсна глава и проговори, стараейки се да не заеква от уплаха.
— Вече можем да потегляме обратно към Щатите Картър — обяви той. — Разполагаме както с КАРМ, така и със Сребърния човек. На ловците не им остана нищо и лесно бихме се спазарили с тях за освобождението на вашите.
Това звучеше разумно и Образования леко извърна глава:
— Клейв?
— Пълни глупости! — отсече Председателя на Племето Куин.
— Искаш да убиеш още няколко ловци, така ли? Е, мога да те разбера…
— Искам да спася хората си — поклати глава Клейв. — Аз съм Председател и това е мой дълг! Никакви пазарлъци! Те ни нападнаха, ние просто се защищавахме. Взехме им КАРМ, ще си вземем и хората. Какво е твоето мнение, Образовани?
Падаха твърде бързо. Образования насочи носа на КАРМ надолу и задейства предните двигатели.
— Много любезно от твоя страна — отвърна той. — След като те интересува мнението ми, ще го чуеш: държим Чирака на техния Учен, разполагаме както със сребърния скафандър, така их единствения жив човек, който може да влезе в него. От всичко това следва, че те ще предложат споразумение… Но каквото и да е то, КАРМ трябва да остане при нас.
— Никога! — гневно просъска Лори. — Никой няма да се пазари с трупоносци!
Антон и Клейв се спогледаха, а Образования побърза да подхвърли:
— Не й обръщайте внимание.
Двамата мъже се разсмяха. Интонацията на Лори им беше казала всичко.
Миния спря и надзърна през шубраците.
Надзирателките бяха пипнали Гуен и я водеха към колибите. Хариет гневно ругаеше. Тя беше копсик второ поколение, по-ниска от Миния и някак слаба до бременната Гуен.
Чули са стъпките ни, помисли си Миния. Вероятно и Джини се сети за същото, тъй като изскочи от шубраците, на десетина метра източно от позицията на Миния. Това е добре! Надзирателките ще помислят, че са чули само нея…
Длорис тръгна към Джини със смръщено лице. Тук проправянето на нови просеки беше абсолютно забранено.
Миния изскочи зад Хариет и я прободе със сабята, взета от трупа.
Гуен изпищя и притисна детето до гърдите си. Длорис се обърна, в погледа й се четеше огромна изненада. Реакцията й беше прекалено бавна, вероятно защото периметърът за майки с малки деца отдавна беше вдъхнал на надзирателките чувство за безопасност. Джини я сграбчи още преди да посегне към тоягата, а Миния се понесе с дълги скокове към тях.
Длорис падна по очи, с Джини на гърба. Телата им се извъртяха и надзирателката успя да измъкне палката си. В следващия миг се озова срещу опасно проблясващото острие на сабята.
— Чакай! — извика тя. — Чакай!…
— Какво да чакам? — изкрещя Миния и се понесе напред. — Да родя дете-каторжник!
Длорис пъргаво се извъртя по посока на тунела, а Миния я последва с вдигната над главата сабя. Джаян и Илза отрязаха пътя на надзирателката, в ръцете на Джаян имаше огромно гребло, заплашително насочено напред.
Длорис пусна тоягата и проплака:
— Моля ви, не ме убивайте!
— Кажи какво става, Длорис!
— Бойците от Щатите Картър са навсякъде по ствола. Водят се боеве, но не зная кой побеждава.
— Завзели ли са КАРМ?
— КАРМ? — гласът на Длорис не изразяваше нищо друго, освен учудване.
Вързаха я с едно въже. Илза очевидно искаше да направят нещо повече, но Миния познаваше прекалено добре Длорис, за да го допусне. Не би си позволила да убие и Хариет, ако… ако…
Гавинг наблюдаваше спускането на КАРМ, обвит в пламъци. Патри говореше нещо в кутията си, изглеждаше ядосан и изплашен.