Улови погледа на Гавинг и се разкрещя:
— Ти! И всички останали! Който мръдне, ще бъде застрелян! Ясно ли е? Арни, търсете укритие!
Двамата моряци изчезнаха в гъсталака.
— Използват ни за примамка — обади се Алфин.
— Но те са само двама…
— Нима вярвате, че вашите приятели са завзели КАРМ? — попита Хорс. — Какво биха могли да сторят с него?
— Просто ще дойдат да ни освободят — уверено отвърна Гавинг, макар в душата му да останаха съмненията. — Алфин, изчакай го да кацне и хуквай към него! Моли се на Бога вратите да са отворени.
— Ти май превъртя! — изръмжа Алфин. — Нима наистина искаш да се качиш в това нещо?!
— Ще се кача на всичко, което би ми позволило да се измъкна оттук и да освободя Миния!
— Каква Миния, Господи? Отдавна си я загубил! Тези тук си правят каквото пожелаят, Гавинг! Никой не гладува, никой не е жаден. Дървото е добро, дава отлична реколта от земни растения. А и аз получих отговорен пост…
— Харесва ти тук, така ли?
— О, по дяволите!… Никъде не ми харесва истински. И на Далтън-Куин получавах заповеди. Но тук се срещам с една надзирателка… Добра жена, мисля, че ме харесва… На Туфата Куин нямах такова нещо. Кор вече не става за гражданите, по-възрастна е с година-две… Но за мен си я бива, разбираме се отлично… Освен това изпитвам ужас от онази желязна кутия!
— Аз ще го направя — обади се Хорс. — Гавинг, позволи ми да заема мястото на Алфин.
КАРМ падаше право върху тях. Дано хората на борда му са приятели! В противен случай нямаха друг избор, освен да умрат в бой.
— Няма какво да ти позволявам — отвърна на Хорс той. — Ако искаш да ме следваш, просто прави това, което правя аз… После ще видим какво би казал Клейв.
— Готов съм.
— Алфин. За последен път те питам…
— Не.
— Защо?
Алфин издържа на погледа му и бавно поклати глава:
— Тук има притегляне.
Бебето на Гуен се разплака и тя започна да го люлее. Очите й бяха празни. Бунтовничките я оставиха на мира. Илза я дръпна едва когато се запъти към колибите. Нямаше смисъл всички да научават за случилото се.
— Илза, сигурна ли си, че искаш да участваш в това? — попита Джаян.
Джини не беше бременна; на Джаян и Миния не им личеше още. Илза беше взела своето решение.
— И аз не искам детето ми да се роди каторжник! — тръсна глава тя.
Клонът потръпна под силата на страхотен удар.
— Вторият асансьор — промърмори Илза. — Карал каза, че са два…
— Миния, ти успя да поговориш с Образования — обади се Джаян. — Какво ти каза той?
— Да се качваме горе, а той щял да направи опит да плени КАРМ. Но не успее ли…
— Тогава е мъртъв! — отсече Илза. — Както и всички бойци на Щатите Картър… А ние вечно ще си останем тук. Трябва да е взел КАРМ. Според мен, той е успял да завземе КАРМ, натоварил е бойците на Картър и вече пътува насам. Кои от жените ще тръгнат с нас?
Никой не назова име.
— Ние сме единствените нови — обади се Джаян. — Другите може би не искат въстание.
— Няма как да отидете нагоре.
Обърнаха се и хвърлиха убийствени погледи към Длорис.
— Не можете да отидете нагоре — повтори натъртено тя. — Тунелите водят до края на дървото и до устата на дървото. Нямат връзка с върха на туфата, където живеят мъжете. Едва ли някоя от вас ще има достатъчно сили да проправи нов тунел през гъсталака… А и да успеете да се качите горе, ще щръкнете смешно, като стадо глупави мобита…
— Какво да правим тогава?
— Останете тук и изчакайте приятелите ви да дойдат за вас.
— Ами детския комплекс? — вдигна глава Илза. — Карал положително е започнал да го евакуира.
— Той е голям и сложен, но също няма връзка с горната част. Ще се загубите, Илза…
— Защо ни каза всичко това, Длорис?
— Защото искам да ме оставите жива. Като ви помоля на никого да не казвате, че съм ви помогнала.
— Защо?
— Навремето и аз исках да избягам. После станах надзирателка, годините си течаха… Ако кажете, че съм ви помогнала, положително ще ме убият. Но това не променя истината: няма начин да се качите горе. По-добре останете тук и чакайте.
Жените колебливо се спогледаха, после очите на всички се насочиха към Миния.
— Ти също си чакала, нали? — промълви замислено тя. — Колко време? Двадесет, тридесет години? Не. Мисля, че вече зная какво трябва да направим…