Образования се концентрира в управлението на двигателите. Вече беше успял да разбере хитрия им замисъл. Те действаха по двойки, иначе КАРМ бързо се завърташе и ставаше неуправляем. Насочи кораба към дървената платформа, тресна го отгоре и побърза да отвори вратите.
Трима души се впуснаха към тях. Единият беше Гавинг, стиснал ръката на възрастен мъж. Третият носеше синя униформа и размахваше сабя. Деби се прицели и го прониза с една стрела.
След миг Гавинг и непознатият бяха вътре. Старият мъж дишаше запъхтяно.
— Да тръгваме! — извика Гавинг. — Това е Хорс, пожела да се присъедини към Племето Куин. Алфин няма да дойде, защото тук му харесва.
През вратата бръмна харпун и рикошира вътре в кабината. Образования побърза да натисне бутона за затваряне.
— Миния и Джаян са в отделението за бременни жени… — подхвърли той.
— Какво? Нима Миния?…
— Да, Гавинг. Носи твоето дете. Там мъже не се допускат…
Реши да му каже истината по-късно… Или поне част от нея. Засега предпочиташе да остави нещата така: Миния носи дете от съпруга си.
— Там е и Илза — добави той. — Антон, ще се наложи да изчакаме. Казах на Миния да събере всички и да започват изкачването.
Клейв мълчаливо кимна. Гавинг най-сетне успя да затвори зяпналата си от изненада уста.
— Образовани, може би не знаеш, че тунелите за мъже не се съединяват с женските… — рече той.
— Какво?
— Ще им се наложи да изминат целия път до края на дървото, или до устата и обратно. Или пък да проправят просека… Положително ще ги хванат.
— Успокой се, момче — рече Клейв и положи ръка върху рамото на Гавинг. — Къде могат да отидат, Образовани?
Образования се замисли.
— Краят на дървото трябва да се изключи, защото там са моряците — обади се Хорс. — Трапезарията и училището са най-удобни, там няколко жени повече едва ли ще направят впечатление… Другият вариант е да останат на място и да ни чакат.
— При всяко положение Джини ще бъде при устата на дървото — рече Клейв.
— Ясно — кимна Образования и включи двигателите.
КАРМ започна да се отделя от туфата с опашката надолу. След него изригнаха пламъци.
— Ще запалиш дървото! — изкрещя Лори.
Никой не й обърна внимание.
— Бил съм в комплекса за бременни жени — каза Образования. — Но не зная къде е Трапезарията.
— Според Алфин тя е огромна и стига чак до устата на дървото — обади се Гавинг. — Ако КАРМ влезе в устата на дървото…
— Невъзможно! — сгърчи се от ужас Лори. — Какви хора сте, как можете дори да си помислите подобно нещо? Нали ще изгорите устата на дървото?! Това вашето вече не е бунт, а вандалщина!
— Ще преговаряте ли с метежници? — попита спокойно Антон.
Лори не каза нищо.
— Добре поне, че не излъга… Преди малко беше достатъчно. А ние просто трябва да измъкнем хората си.
Заел положение покрай туфата, КАРМ бавно се ускоряваше. Синьото небе остана отдолу и Образования започна маневра на завъртане.
Насочиха се надолу, към устата на дървото. КАРМ забави скорост, след това спря и увисна във въздуха. Образования докосна две жълти чертички. В Трапезарията блесна двоен сноп светлина, сякаш КАРМ беше докарал слънцето.
По пода от преплетени клони тичаха жени. Бягаха от тях, това беше очевидно. Бяха гигантки от джунглата, нито една не приличаше на Джини.
— Остави — обади се Клейв. — По-добре да отидем в периметъра на бременните. Как ще стигнем дотам?
Образования остави КАРМ да се спуска надолу. Скоро се озоваха под туфата. Синьото небе остана отдолу, над главите им имаше само зеленина.
— Под клона е — поясни Образования. — Най-лесно ще се доберем дотам отдолу. Но има вероятност да не го уцеля точно, а и хората от флотата може би вече са разгадали намеренията ни… Готови ли сте за бой?
— Да — обадиха се няколко гласа едновременно.
Образования се засмя.
— Може би ще се отърва и от сребърния човек — рече той. — Забелязах, че още е с нас… Това пък какво е?
От зеленината се изсипваха разни неща. Вързоп дрехи, опасан с въже. Дълги самуни хляб. Оскубана и почистена птица, готова за тенджерата. А после се появиха жените. Джаян, Джини и една гигантка от джунглата, вероятно Илза.
— Скочили са — озадачено рече Гавинг. — Какво щеше да стане, ако не бяхме дошли?