— Важното е, че дойдохме — прекъсна разсъжденията му Мерил. — Хайде, трябва да ги уловим!
От зеленината изпаднаха две големи кожени торби, последвани от още една жена, носеща се с главата надолу. Миния.
Образования изключи двигателите и потъна в размисъл. Не чуваше гласовете около себе си, не обръщаше внимание на заплашителните нотки в тях.
Трябваше да отвори шлюза, за да поеме бегълците. Но Сребърният човек още стоеше на покрива. Образования завъртя КАРМ така, че корпусът да застане между джуджето в скафандъра и падащите жени.
Те обаче се бяха раздалечили и се налагаха три отделни операции. Първо Джаян и Джини. Те падаха със сплетени ръце, извърнали глави една срещу друга. По същия начин летяха и след разпадането на Дървото Далтън-Куин. Не проявяваха никаква нервност. КАРМ бавно се насочи към тях.
Мъжът в сребърния скафандър започна да пълзи към шлюза.
— Дръжте се! — извика Образования и започна да върти КАРМ.
Главите им се завъртяха, на мнозина се пригади. Вкопчил ръце в мрежата, Сребърният мъж се мяташе на два-три метра от КАРМ. Образования включи двигателите на обратен ход. Мъжът със скафандъра се тресна в корпуса, ръцете му изпуснаха мрежата, тялото му бързо изчезна.
Образования отвори вратите и рязко забави скоростта. КАРМ спря точно пред близначките и се плъзна странично. Те пропълзяха вътре.
Зелено небе се изпълни със сини фигури. Бяха възседнали реактивни семенници, въоръжени с големи крачни лъкове. Трима души мъкнеха някакъв обемист предмет.
Предстоеше поредния сблъсък.
— Сядайте в столовете! — извика Образования и се насочи към Миния. Вече управляваше КАРМ с лекота, сякаш цял живот го беше вършил. Това доведе до неизбежната небрежност и тялото на Миния се блъсна в корпуса. Ръцете й успяха да се вкопчат в мрежата, миг по-късно вече беше вътре, с разкървавен нос…
— Съжалявам — промърмори Образования и се извърна към Гавинг: — Помогни й да се настани в някой свободен стол! Коя е следващата?
— Илза — отвърна Антон. — Стрелят по нея, трябва да побързаме!
— Това правя — отвърна Образования. — Имаме ли нужда от храната и другите неща?
Корпусът на КАРМ се плъзна покрай Илза и предпази тялото й от стрелите на падащите моряци. Зад гърба й блестеше Вой. Стрелите от крачните лъкове отскачаха от корпуса… Това пък какво е?
Решителността в погледа на Илза се смени с ужас и Образования вдигна глава. Оказа се, че Сребърния човек отново е на кораба и изстрелва стреличките си. Беше се закрепил на покрива, далеч от вратите. Антон хвърли едно въже около кръста на Илза и започна да я придърпва.
— Сложи я в един… — започна Образования, но видя, че столовете са заети и млъкна. — Подпрете я на някоя от стените… Не задавайте излишни въпроси. Деби, стой при нея, но преди това пусни една вързана стрела към тялото на птицата, за да я изтеглим на борда.
— Сребърният мъж… — започна Антон.
— Ако успее да влезе при нас, ще стигнем до ръкопашен бой. Трябва да се хвърлим върху него едновременно. Оръжието му не убива, но спокойно може да ни зашемети. Тогава той става господар на положението.
Джини се обърна към Образования.
— Носим пакет чисти дрехи и вода — обади се Джини.
— И ние имаме вода, но дрехите ще свършат работа. Хей, аз казах на Миния да се качвате нагоре. Правилно постъпихте, в противен случай никога нямаше да ви открием…
— Пресметнах, че след като владеете КАРМ, ще бъдете в състояние да ни откриете и в небето — поясни Миния. — Ето защо грабнахме каквото можахме и се пуснахме надолу.
Ловците не бяха посмели да напуснат долната страна на клона и в това нямаше нищо изненадващо. Просто защото не успееха ли да завоюват КАРМ, нямаше как да се върнат на дървото. Образования се притесняваше не толкова от числеността им, колкото от масивното звездно съоръжение, което приличаше на оръжие.
На фона на блестящата Вой тялото на птицата-сьомга приличаше на черна черта. Антон и Деби присвиха очи и внимателно се прицелиха. Завързаните с въжета стрели бръмнаха и се забиха в птицата. Двамата започнаха да я придърпват, без да се показват навън. Вероятно Сребърния това и чакаше… В следващия миг тялото му направи опит да се промъкне през вратата, заедно с вързопа прани дрехи. Образования натисна бутона и почти успя да го притисне с вратите. Дрехите останаха извън корпуса, а жълтата диаграма светна с червена рамка.
— Това не го зная какво означава… — озадачено промърмори той.