— Какво правиш тук, Кемал? — попита Кейтлин.
— Не се обадихте — усмихна се той. — Така че дойдох да ви спасявам. Кой е онзи буен луд в колибата? Уплаших се, че може да ви е убил и излапал труповете ви.
— Да не го пусна?
— Не съм такъв глупак!
— Защо дойде? — повтори Алекс, докато сваляше раницата си.
— Не ми ли вярваш? След като се отказах от удобствата на твоята къща, за да прекося хиляди и хиляди километри прашен път, пълнейки дробовете си с дим и изпарения, а накрая да се сблъскам и с този ужасен сняг? — Той извади от задния си джоб един вестник и го хвърли на Алекс. — Реших, че трябва да видиш това. Вчера Краков призова за обединена Европа и покани всички лидери от ЕО на среща в къщата, която е наел. — Той се усмихна и кротко допълни. — В Истанбул на „Улицата на ятаганите“.
— Значи си бил прав, Алекс. — Кейтлин надникна през рамото му, когато той разгърна вестника. — Това ли пише тук? На турски е. Разпознавам единствено името Краков.
Кемал поклати глава.
— Това е вчерашен вечерен вестник. Пише, че „Черната Медина“ е забранила срещата и заплашва да вземе мерки, ако тя се състои.
— Много умно — каза Алекс. — Предполагам, че британският лъв се дърпа?
Кемал кимна.
— Както и останалите държавни глави.
— Ледфорд иска да накара всички да дойдат, за да не ги обвинят, че са се поддали на заплахите на терористите, нали? — попита Кейтлин.
Алекс кимна.
— Като кара „Черната Медина“ да заплашва конференцията, той същевременно иска да покаже, че терористите се боят от обединена Европа и я смятат за заплаха. Дори Картрайт да е нямала намерение да играе по свирката на Краков, сега ще трябва да излезе от укритието си.
— Ледфорд е рискувал.
— Не особено. — Алекс погледна Кемал. — Обзалагам се, че Краков е направил изявление в смисъл, че той и неговите последователи ще дойдат на срещата, но че ще прояви разбиране, ако някой от видните гости предпочете да не идва.
Кемал кимна.
— Точно така.
— Което означава, че от Краков няма да се потърси отговорност, ако нещо стане на конференцията. В крайна сметка нали той ги е призовал да не идват?
— Значи мислиш, че „Черната Медина“ ще нападне конференцията? — попита Кемал.
— Как смяташ? — Алекс сгъна вестника и го хвърли в джипа. — Убийствата на няколко ключови фигури ще хвърлят Европа в паника.
— И могат да се окажат последния тласък, който да изведе Краков на власт — промълви Кейтлин.
Кемал направи гримаса.
— Това означава, че трябва да се хващам за работа. Утре ще сменя Хаман, който наблюдава къщата. Но срещу тази саможертва вие трябва да ми обещаете, че ще ме каните на вечеря всеки ден, за да ме спасите от моите хлебарки. Ще ви докладвам, после ще ви пея и…
— Когато отворят къщата опитай се да се вмъкнеш и да огледаш вътре — прекъсна го Алекс.
— За какво ще трябва да се оглеждам?
— Картини. Статуи. Не мисля, че ще са там, но трябва да сме сигурни.
— Ще проверя — Тонът на Кемал беше изненадващо сериозен. — Ще се обадя и на моя приятел от летището да гледа за Ледфорд.
— И щом започнеш да следиш къщата, не искам повече да идваш във вилата.
— Не? — погледът на Кемал помръкна от разочарование.
— Защо да не идва? — попита Кейтлин.
Кемал направи гримаса.
— Разбирам. Бои се, че докато котката дебне мишката, друга мишка може да издебне котката. Не иска да ги доведа до вас. — Сви рамене и небрежно махна с ръка. — Има основания да бъде предпазлив. Но не разбира, че аз съм тигър, а не проста котка. Мога да погълна всички мишки на една хапка.
— Звучи малко кръвожадно — сухо каза Алекс. — Да не говорим, че ще ти докара разстройство. Защо просто не се ограничиш с наблюдение на мишата дупка? Ще се срещаме с теб всяка вечер на залез-слънце на Капалъ чарши, на „Улицата на майсторите на чалми“.
— Щом настояваш — въздъхна Кемал. — Все едно, хлебарките ми взеха да се чувствуват самотни.
Погледът му се спря на планината, а после се плъзна към лицето на Кейтлин.
— Имаше ли успех?
— По-голям, отколкото очаквах — усмихна се тържествуващо тя.
— Това е добре. — Той я гледаше внимателно, после се усмихна. — Да, много добре. Сега далеч не си така напрегната.
Тя се изчерви, сведе поглед и започна да сваля раницата си.
— Син мин?
— Шесто чувство. — Той се обърна, отиде до джипа си и седна зад кормилото. — Ще се видим отново във вилата. Тази нощ ще трябва да ме глезите, щом се налага да се жертвам и да се заема с такава досадна задача като шпионирането на двореца. — Запали двигателя и включи на задна скорост. — Между другото Алекс, нали знаеш, че ще трябва да платиш за наемането на този джип и за моите притеснения?