— Предположих, че ще получа сметката.
— И то висока. — Кемал се усмихна със задоволство. — В крайна сметка странстващите рицари не вървят евтино.
Обърна джипа и изчезна в облак сняг и белезникаво сив прах.
Кейтлин грижливо закрепи раницата с табличките на пода в багажника на джипа.
— Предполагам, че се започва, нали?
Алекс бавно кимна.
— Все още мога да те отведа някъде на безопасно място.
— Не искам да ходя никъде.
— Глупости. — В гласа му имаше такова ожесточение, че тя смаяно се обърна към него. — Какво, по дяволите, ти липсва? Още имаш корени. Дръж се за тях, за Бога. Може и да не искаш да говориш за Вазаро, и на мен това ми стига. — Алекс пристъпи напред. — Но Вазаро е част от теб. Разрушено и опожарено, но все пак, част от теб. Не може да живееш без корени.
— Ти живееш.
— Защото никога не съм имал такива. Ти си различна. На теб ти трябват… — Той се запъна и хвърли раницата в джипа. — Да се връщаме в проклетия Истанбул.
Кейтлин се качи в колата.
— Ами Абдул Касмина?
— Нима би могла да забравиш за своята благотворителна мисия? Нали няма да имаш нищо против да го вземем с нас и да го осиновим? — Той обърна джипа. — Ще спрем в най-близкия град и ще предупредим властите за копелето. — Каза той, натискайки газта. — Хрумна ми един начин да ускорим разчитането на писмеността. Националната агенция за сигурност има нов компютър, който декодира и символи, и букви. Все още е секретен, но може да помолим Джонатан да натисне някои лостове и да ги накара да ни го пратят. Иначе ще минат години, преди да излезе нещо смислено от тези плочки.
— Не мога да работя с компютри.
— Работил съм и преди с декодиращи компютри. Мога да те науча — каза той, без да я поглежда. — Не се опитвам да ти се налагам. Само предлагам.
Ако машината можеше да помогне за по-бързото разчитане на табличките, щеше да е идиотско от нейна страна да откаже. Макар плочките да нямаха нищо общо с новината, която им донесе Кемал, думите му я накараха да се чувства сякаш й оставеше малко време.
— Благодаря ти — официално отговори тя. — Ще ти бъда признателна за помощта при набавянето на компютъра.
— Ще позвъня на Джонатан, щом се приберем във вилата. Може да му се наложи да понатисне тук и там.
Ферацо беше виждал този човек и преди.
Бавно се отлепи от тухлената стена на магазина срещу двореца на „Улицата на ятаганите“.
Наблюдаваше как къдравият младеж подхвърля през рамо някаква шега на по-възрастния мъж, който стоеше в каросерията на камиона. После прекоси двора. Изглеждаше по-скоро момче, отколкото мъж и походката му беше по младежки жизнерадостна. Устните му се свиха и той започна да си подсвирква някаква песен на Брус Спрингстийн, която Ферацо смътно разпозна. Беше „Glory Time“, „Glory Days“ или нещо такова. Младежът спря до фонтана, за да закрепи по-сигурно една елегантна малка масичка на широките си рамене и после мързеливо се запъти към входа на двореца.
Да, Ферацо със сигурност го беше виждал и преди. Лицето му беше прекалено запомнящо се.
Преди два дни беше видял напереното хлапе на прага на едно кафене недалеч от двореца, а днес то разтоварваше мебели от склада, където преди повече от година Ледфорд беше наредил да ги оставят, когато купи къщата.
Съвпадение?
Ферацо не вярваше в съвпаденията.
Отново се облегна на стената и скръсти ръце на гърдите си.
Вече почти беше решил днес повече да не следи двореца, но сега щеше да дочака младежа да излезе.
— Защо турците не носят фесове като във филмите? — небрежно подхвърли Кейтлин към Алекс, докато наблюдаваха потока минувачи, течащ покрай щанда за платове. — Когато за пръв път дойдох в Турция, май очаквах да видя въртящи се дервиши и жени с фереджета.
— Фесовете са забранени със закон още през 1926 г., когато Турция започна да търси свой модел за развитие към Запада, вместо към Изтока. Манастирът в Коня, където се провеждат религиозните церемонии, при които дервишите се въртят до припадък, е затворен през 1925 г. Доколкото си спомням, и сега веднъж годишно те се въртят в една спортна зала в Коня, но се съмнявам в това да е останала някаква мистика — разсеяно отвърна Алекс, докато напрегнато търсеше с поглед Кемал сред тълпата. — А туркините в градовете са едни от най-разкрепостените жени в света. Само по селата може да се намерят жени, които още носят фереджета.
— Което говори много за градски живот. — Тя сведе поглед към богато избродираното кадифе, което опипваше. — Кемал трябваше вече да е тук.