— Закъснява само петнадесет минути. Каза, че трябвало да се върне в склада с товарачната бригада.
— Защо мислиш, че произведенията на изкуството няма да са в двореца?
— Може да са ги пренесли от Европа в Турция, но Ледфорд никога не би ги оставил в неохранявана къща.
— Може да са някъде другаде в Истанбул.
— Ще видим това, когато Ледфорд се появи на сцената. — Той кимна към топа пурпурно кадифе в ръцете й. — Харесва ли ти?
Ръцете й веднага се отделиха от кадифето.
— Не, благодаря.
— За Бога, това е само парче плат. Искам да ти подаря нещо.
— Защо?
— Изпитвам нужда да ти дам нещо. Толкова ли е странно? Бог знае, че взех достатъчно от…
— Ето го Кемал — прекъсна го тя. — Изглежда много доволен от себе си.
— Нима е толкова необичайно? — саркастично запита Алекс. — Наистина щеше да е странно, ако Кемал изглежда засрамен и гузен.
— Знам, че го харесваш.
— Той също знае, че го харесвам. Негодникът си мисли, че може да очарова птичките така, че да слязат от дърветата.
— Е, и?
Алекс неохотно се усмихна.
— Ами прав е.
— Той е ухилен до уши и… о, Господи!
Алекс замръзна, като видя изражението й.
— Какво има?
— Зад него. — Думите едва се откъсваха от вцепенените й устни. — В тълпата зад него.
Алекс се завъртя, обхождайки с поглед тълпата, изпълваща пазара.
— Не виждам…
— Сигурна съм, че го видях. Там беше, казвам ти. Снимката, която ми показа. Знам… Ферацо!
Следващите мигове бяха неясен водовъртеж от образи и звуци. Блестящото метално око на дулото на един пистолет гледаше точно срещу главата й.
— Не! — Алекс се извъртя, бутна я на земята и ритна щанда, докато падаха.
Виковете на продавача на платове, когато топовете сатен и кадифе паднаха на улицата.
Тътенът на изстрел, прокънтял из целия пазар.
Болезненият удар на твърд метал в мека плът.
Болезненият стон на Алекс, когато падна върху нея.
Писъците на тълпата, която се разпръсна обезумяла във всички посоки.
Топлотата на кръвта. Не нейната кръв. Кръвта на Алекс!
Обзе я паника. Кръвта на Алекс… стичаща се от слепоочието му.
Не можеше да види Ферацо. Но това нямаше значение. По улицата имаше толкова много хора, че той може да е наблизо, да идва към тях, вече да е върху тях.
Кейтлин отчаяно започна да дърпа отпуснатото тяло на Алекс към ъгъла на будката за платове. Брадатият продавач беше сгърчен на пода и веднага започна да й крещи нещо на турски.
— Млъквай — каза тя ожесточено и бутна продавача настрана. — Не виждаш ли…
Нямаше смисъл да си губи времето. Човекът явно не можеше да я разбере. Повече не му обърна внимание. Притисна главата на Алекс до гърдите си. Беше ли още жив? Така беше притискала и Катрин по време на кошмарното пътуване към селото. Катрин с куршум в слепоочието…
— Кейтлин! — Гласът на Кемал.
— Тук съм — извика тя. — Внимавай, Кемал.
— Него го няма. Избяга, след като стреля по теб. — Кемал клекна до нея и се вгледа в Алекс. — Мъртъв ли е?
— Не знам — прошепна тя. Пресегна се и издърпа ивица сатен от разбърканата купчина платове, натрупани на пода. Внимателно започна да попива кръвта по слепоочието на Алекс. — Толкова много кръв има…
Продавачът пак започна да я ругае, но Кемал се обърна и му извика на турски нещо, което накара очите на мъжа да се разширят от възмущение. Той млъкна, стана и се отдалечи.
— Макмилън… никаква полиция.
Погледът на Кейтлин се закова върху лицето на Алекс. Очите му бяха отворени, а от устните му излизаха думи. Наведе се по-близо до него.
— Макмилън. Доктор… кажи му… Ферацо. — Алекс затвори очи и се отпусна в безсъзнание.
В безсъзнание, но жив.
От облекчение дъхът й секна, а главата й се завъртя.
— Полицията скоро ще дойде — настоятелно каза Кемал. — Не трябва ли да го преместим?
Куршумът се беше плъзнал покрай слепоочието на Алекс, но все пак можеше да е опасно да го местят. Откъде можеше да знае? Но пък Алекс каза „никаква полиция“.
— Можеш ли да го носиш?
Кемал кимна.
— Разбира се, аз съм много силен. — За пръв път обичайната му напереност се беше стопила. Той вдигна отпуснатото тяло на Алекс. — Ти върви напред и се оглеждай за полиция. Щом излезем от Капалъ чарши, ще ви покажа някои странични улички, които трябва да са безопасни. Към вашата къща ли?
Кейтлин стана и погледна Кемал, който се олюляваше под тежестта на товара си.
— Къде другаде?
Наложи се Кейтлин да проведе четири телефонни разговора с Куонтико, щат Вирджиния, преди да накара да я свържат с Род Макмилън. Щом чу гласа му в слушалката, пристъпи направо към въпроса.
— Алекс Каразов беше прострелян.