— Баща ми така искаше.
— Трябвало е да разбере, че при военните ще загубиш себе си.
Той не отговори. Когато тя вдигна поглед го видя да я наблюдава с присвити очи.
— Различна си — бавно каза той. — Променила си се.
— Наистина ли? — Тя изнесе подноса с чайника от кухненския бокс и го остави на масичката за кафе. — Защо баща ти е искал да станеш военен?
— Той беше военен през целия си живот. Всички други професии му изглеждаха безполезни. — Гласът му беше разсеян. Той я наблюдаваше как налива чай в две чашки. — Острието вече го няма. Вече не се забиваш в мен.
Тя само го погледна.
— Защо?
— Не осъзнавах, че те обвинявам за Вазаро.
— Трябваше да ме обвиняваш.
Тя поклати глава.
— Хайде да започнем на чисто.
— Толкова чисто, колкото може след всичко, което се случи между нас.
Вдигна чашата си и между тях се възцари мълчание. Той отпиваше от чая.
— Ще трябва да ти намираме работа в настоящето, за да не си спомняш за миналото.
Той остави чашката на масичката за кафе, отпусна се в креслото си и протегна крака. Алекс внезапно беше започнал да кипи от жизненост, потиснатостта и безпокойството бяха изчезнали. Върнала се беше тази вродена властна самоувереност, която вдъхваше чувството, че той командва тук — самоувереност, която притесняваше Кейтлин.
— Ако си свършил с чая — каза тя, — трябва да се връщаш обратно в леглото.
— След няколко минути.
— Започва да се стъмва. По-добре да запаля лампата.
— Остави я загасена. Още не се е стъмнило.
Не, само че вечерният здрач придаваше интимност на стаята. Тя се облегна назад в сянката.
Златният залез ставаше все по-мек.
— Защо Спецназ? — внезапно попита тя.
— Към това ли се връщаме. — Той сви рамене. — Защото те бяха елитен корпус, а аз исках баща ми да се гордее с мен.
— И той гордееше ли се?
— Да, за известно време. Да има син в Спецназ за него беше като още един медал. Придавах му допълнителен блясък. После КГБ ме вербува и отидох в Москва. — Гласът му беше напълно лишен от чувство. — Според баща ми от мен вече не можеше да се извлече никаква слава, така че той прекрати връзките ни.
— Заболя ли те?
— Не си спомням. Предполагам, че тогава съм бил уязвен и ядосан. Трябваше да се досетя как ще свърши всичко. Когато ме взе от училище, той ясно ми даде да разбера какво очаква от мен.
— Училище?
— Бях в държавно училище в Букурещ. Майка ми умря, когато бях на пет години, но по това време вече бях проявил необикновени интелектуални възможности. Задържаха ме там, за да ме показват на различни партийни велможи, идващи на посещение. После, когато навърших шестнадесет, баща ми се върна в Букурещ и те бяха принудени да ме предадат. Той ме взе със себе си в Русия.
— Искаше ли да отидеш с него?
— О, да. Подадох се на обичайните илюзии за дом и семейство.
— Къде се запозна с Павел?
— В Спецназ. Заедно минахме през подготовката. — Той замълча. — Ще отговоря на всичките ти други въпроси, но бих предпочел да не говоря за Павел.
— Защо?
— Много ми беше близък. Беше мой приятел. Трудно ми е да говоря за хората, които са ми близки. — Той побърза да добави. — Обещавам ти, ще говоря за всичко друго.
— Не си задължен да отговаряш на никой от въпросите ми.
— А трябва. Каза, че съм знаел всичко за теб и това те правело уязвима. Опитвам се да изравня положението. — Той леко се усмихна. — Сега, когато знам, че няма да го използваш, за да ми вадиш душата. Какво друго искаш да знаеш?
Тя поклати глава и се изправи.
— Не е моя работа.
— Веднъж ме попита защо избягах от Русия. Омръзна ми да ме използват. Мислех, че в Америка ще ми позволят да заживея свой собствен живот. — Той направи гримаса. — И там не се получи. Просто смених един господар с друг.
Нищо чудно, дето Алекс смяташе, че всеки използва всеки в реалния свят. От дете той е бил използван от родителите си, училището, властите — и то напълно безскрупулно. Кейтлин осъзна, че дори тя се беше опитвала да го използва. Беше му сърдита, че я е манипулирал за своите цели, но тя не беше ли използвала и парите, и интелекта му, за да получи каквото беше искала за Вазаро? Вдигна подноса и го отнесе обратно в кухнята.
— Отивай в леглото. Не трябва да ми разказваш нищо повече.
Алекс се надигна.
— Кажи ми, ако промениш мнението си.
— Няма да го променя.
Той се наведе и взе две списания от масичката за кафе.
— Не. — Тя хвърли поглед през рамо. — Остави ги.
Той се усмихна и пусна списанията.
— Само проверявах.
— Кемал ще дойде по-късно. Може да поиграе карти с теб.