Кейтлин се поколеба за секунда, после отметна завивките.
— Добре. След петнадесет минути.
Алекс се обърна на прага.
— Сложи си палто или жилетка. Не е студено, но въздухът реже.
— Мостът на Галата? Алекс, измъкваш ме от леглото посред нощ, за да видя моста на Галата? Кемал вече ми го показа. Това беше едно от първите места в списъка му.
— Призори ли?
— Не, беше светло.
— Повечето туристи идват през нощта, но мисия, че е най-хубав на зазоряване. — Алекс я хвана за ръка и нежно я притегли. — Когато слънцето се покаже, това е ново начало… като зората във Вазаро.
Тя замръзна.
— Не мога да си представя неща, които да си приличат по-малко, отколкото Истанбул и Вазаро.
— Не се наостряй срещу мен. Чувстваме се добре заедно. — Алекс не погледна към нея, когато се опряха на черния железен парапет и се загледаха във водите на Златния рог. — Искам да поговорим за Вазаро.
— Не искам да говоря за Вазаро.
— Знам — спокойно отвърна Алекс. — Ето защо трябва да го направим. Погребваш Вазаро, преди то да е умряло. Свързах се с Жак, той има достатъчно пръчки и разсади от унищожените цветя, за да започне отново.
— Никога няма да е същото.
— Да, няма да е същото. — Ръцете на Алекс се пресегнаха и сграбчиха парапета. — Но трябва ли да бъде? Знаеш ли, бях много объркан от отношението ти към Вазаро. Ти си роден боец и бях озадачен, че толкова, лесно се предаде. — Тя понечи да възрази, но той я изпревари — Да, знам, че беше заради шока. Но защо ти не се окопа като Жак и не започна отново? И миналата нощ се сетих. Заради нагласата ти е.
— Нагласа ли?
Той кимна.
— Спомних си, че веднъж ми каза, че от дете си приела като свой дълг да опазиш и съхраниш Вазаро. Винаги си била защитникът на Вазаро, само наместник там, където предишните поколения са основали и развили нещо. И макар не поради твоя грешка, ти не си могла да опазиш това, което те са създали? — Той се извърна и я погледна. — Но не виждаш ли? Сега ти си станала нещо повече от страж. Можеш да промениш Вазаро и до го оформиш така, както ти поискаш.
Гласът му потрепваше от напрежение.
Кейтлин усети, че в нея пламва странно вълнение.
— Всичко това звучи много обнадеждаващо.
— Има надежда, Кейтлин. Ние можем да накараме Вазаро отново да оживее.
— Ние?
— Мога да ти помогна. Позволи ми да ти помогна.
Кейтлин се загледа в тънките като моливи минарета в далечината.
— Може би си прав за това, но все още не съм в състояние да го възприема напълно. Прекалено много ме боли да си мисля за Вазаро тъкмо сега.
— Добре. Забрави за Вазаро. Да поговорим за парфюма.
Тя нервно се разсмя.
— Господи, никога ли не се предаваш? Парфюмът е мъртъв. Стопи се като ланския сняг.
— Не мога да се предам — отвърна Алекс. — Не и докато не съм оправил всичко.
— Алекс, имаме запас от парфюма само за тринадесет месеца. Не можеш да лансираш един парфюм, щом няма как да изпълниш поръчките.
— По дяволите, как да не можем. Помислих за това. — Челото на Алекс се набразди от напрежение. — Ако направим всичко както трябва, „Вазаро“ би могъл да стане най-елитният парфюм на света.
— И как точно ще го постигнем?
— Като разчитаме на един от най-първичните инстинкти на човешкото същество.
— Кой именно?
Алекс се ухили.
— Желанието да притежаваш нещо, което е забранено или недостъпно. Кое смятаме за най-великолепната стока на света? Диамантите, смарагдите, златото… Всичко, което е рядко и трудно достъпно. Защо произведенията на изкуството стават по-скъпи в секундата, в която творецът умре? Защото знаем, че няма да се появят други платна, освен вече съществуващите.
Кейтлин усети внезапен импулс, подтикната въпреки волята си от неговия ентусиазъм.
— Казваш, че понеже имаме запаси за тринадесет месеца…
— Десет години.
— Какво?
— Ще разпределяме парфюма така, сякаш това са последните капки вода на една пресъхнала планета. — Алекс се наклони към нея с оживено лице. — Ще го продаваме в няколко подбрани магазина по света. Всички те ще са готови да режат гърла, за да получат няколко дози. — Той замълча. — По хиляда долара за унция.
Очите на Кейтлин се разшириха от изненада.
— Няма да стане.
— Трябва да вдигнем цената, за да поддържаме мистиката — рече Алекс. — Повярвай ми. Ще стане. След целия шум по пресата за разрушаването на Вазаро от „Черната Медина“, никой няма да каже, че това е маневра за изтръгване на пари. Парфюмът наистина е рядък и ще бъде незаменим дълги години.
— Десет?
— Жак пресмята, че за седем години растенията, от които се прави парфюмът, ще пораснат отново. Но аз смятам, че трябва да дадем на публиката още три години, за да може мистиката на „Вазаро“ да заеме трайно място в ума им. После ще понижим цените, за да завладеем по-широк пазар. По това време всяка жена на света ще чувства, че най-желания лукс на света е да има флакон „Вазаро“.