Кейтлин го погледна смаяно.
— Планирал си всичко.
Той се усмихна.
— Като не ми позволяваше да правя нищо друго, докато лежах болен. — Веждите му се сключиха, когато се замисли. — Ще предприемем широка рекламна кампания с Челси, след като обявим новия парфюм, но ще прехвърлим основното ударение върху това колко са редки и статуетката, и парфюмът. Ще пускаме рекламите пестеливо и само в най-престижното време. Мисля, че би било добре, ако някой държавен глава подари на друг унция от парфюма. Може би най-високопоставената жена във Франция да го даде на кралица Елизабет, да кажем. Защо се смееш?
— Защото внезапно ми дожаля за кралица Елизабет. — Очите на Кейтлин проблеснаха. — Ами ако горката жена реши, че не иска да има нищо общо с моя парфюм, по какъвто и да е начин — дори като признае, че го е получила за подарък?
Алекс се ухили.
— Просто ще открием какво иска и ще й го дадем.
— Ти наистина ли смяташ да лансираш докрай парфюма? — попита го тя трезво.
— Разбира се. Всъщност вече се обадих на рекламната агенция и отложих началото на кампанията за десети декември. Щом продаваме концепция, вместо истинския парфюм, няма причина да не можем…
— Ако Ледфорд ти направи услугата да се появи навреме.
— Ще пристигне. Ще стане, Кейтлин. Вазаро ще бъде излекувано, парфюмът ще бъде лансиран, всичко. Ще направя така, че всичко това да стане. Вярваш ли ми?
Тя започваше да му вярва. Надеждата набираше сили, пускаше корени.
— Мисля, че се боя да ти вярвам.
— Трябва да ми вярваш. Нуждаеш се от Вазаро, нуждаеш се и от твоя парфюм. И двете са част от теб.
— Казвал си това и преди.
— Защото почти от първия миг, в който те срещнах, започнах да мисля за теб, Вазаро и парфюма ти като за едно цяло. Спомням си, че веднъж прочетох, че…
Той отвърна поглед от нея и цитира:
Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян с всякакви мироварски прахове?
По-сладки от вино са твоите милувки и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
Твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, килери с нарди, нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алое с всякакви най-хубави аромати.
Ти си градински извор, кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.
Дигни се ветре от север, завей и ти, ветре от юг и повей над градината ми и ще се разлюлеят ароматите й!
Кейтлин смаяно го погледна. Какво й беше казал той току-що? Лицето му беше невъзмутимо както винаги, но все пак й се струваше, че зад тези прелестни думи се крие и по-лично чувство. „Песен на песните“ на цар Соломон.
— Това беше подчертано в Библията, която взех онази нощ от твоята лаборатория.
Тя откъсна поглед от него и нервно се разсмя.
— Беше ми казал, че главата ти е пълна с банални неща. Отговорът му прозвуча странно непохватно след красноречието на библейските думи, които току-що бяха отзвучали.
— Това си ти и Вазаро. Не е нещо банално, Кейтлин.
— Нима? — Независимо от всичко, думите я бяха покъртили. Трябваше да размисли върху тях и какво те биха могли да означават за нея. Извърна се настрана и пъхна ръце в джобовете на палтото си.
— Огладнях от дългото ходене. Да видим дали не можем да намерим кафене, което да отваря рано.
— След миг. Почти е време…
— Време за какво? Не е…
Песента на мюезина, висока и сладка, призоваваща правоверните на молитва, разкъса тишината. Розовата утринна светлина започна да прозира сред мъглата, обгърнала изящните минарета и куполите на древния град, както топлата червенина по бузите прозира през воала на одалиска.
Кейтлин слушаше захласнато. Алекс имаше право. Чувстваше се, сякаш беше чула чучулигите у дома във Вазаро.
У дома.
Каза си, че няма дом.
Но Алекс каза, че тя самата е Вазаро.
Песента на мюезина свърши. Кейтлин пое дълбоко дъх и се обърна към Алекс.
— Хубаво е. Прекрасен завършек на…
Той поклати глава.
— Не завършек. Начало. — Хвана я под ръка и тръгна към другия край на моста. — Ето защо те доведох тук. Да ти покажа, че може да се започне отново.
Начало. Винаги се беше чувствала част от неизменната красота, наследена от миналото. Странно беше, когато си помислеше, че може да се наложи тя да създаде ново бъдеще за Вазаро. Странно… и вълнуващо.
Повървяха малко, потънали в мълчание.