— Ето го твоето кафене. — Той махна към едно малко дюкянче на кея с раиран червено-бял навес. Набита жена с прошарена коса, облечена с мъжко сако от туид, тъкмо отваряше вратата. — Вероятно не сервират яйца с шунка, или любимите ти кроасани, но може би имат…
— Няма значение. — Тя тръгна да слиза по стълбите към кея. — Надявам се само да има чай.
Спокойният глас на Алекс я настигна.
— Ще ми позволиш ли да ти помогна?
— За Вазаро ли? Още не знам. — Тя се поколеба, после се обърна и му се усмихна — Но точно сега ми трябва помощ.
— Табличките.
— Ще инсталирам днес компютъра и ще ти покажа как да работиш с него.
— Това не е достатъчно. Искам да поработиш по тях заедно с мен.
Той замръзна.
— Искаш да ги споделиш?
— Искам заедно да намерим отговора. — Знаеше ли той, че тя не би могла да му даде по-голям дар?
— Аз… ти благодаря. — Той я хвана за ръката и я повлече към вратата на кафенето. Гласът му беше леко дрезгав, когато добави: — Нека приключим със закуската и да се захващаме по-бързо с проклетата работа.
— Всичко е уредено — каза Челси с влизането си в болничната стая на Мариса — В четвъртък цял рояк лекари и сестри ще посрещнат самолета в Лос Анджелис. — Тя седна до леглото. — Ще те откарат у дома и ще те пъхнат в собственото ти легло.
— Не се чувствам достатъчно добре, за да пътувам.
— По дяволите, как да не се чувстваш. Цупиш се като мече през последните четири дни. — Челси направи гримаса. — Уплаших се като последна глупачка през първия ден заради теб, дяволче такова. Помислих си, че имаш усложнения.
Мариса леко се усмихна.
— Може и да съм имала.
Челси поклати глава.
— Опитваш се да ме задържиш.
— Не знаеш какво може да ти донесе следващият ден.
— Е, поне последните четири дни не ни донесоха никакви дарове от небето.
— Не си ли си променила решението?
Челси протегна ръка и здраво стисна дланта й.
— Престани да се безпокоиш. Казах ти, че няма да правя никакви глупости. Просто ще се появя на онази конференция и ще направя каквото е по силите ми. Ще омагьосам няколко дипломати, ще задам няколко въпроса…
— Ще си навлечеш големи неприятности.
Челси се разсмя.
— Детинщини. Ще внимавам. Ти само се оправяй. — Тя стана — Сега си почини малко, докато аз сляза до стаята на медицинските сестри и видя дали мога да примамя онази сестра далеч от la belle France, в слънчевата Калифорния. — Тя смръщи вежди. — Кажи пак как й беше името.
— Дезире Ларю.
— Така беше. Как бих могла да го забравя? Звучи като име на порнозвезда. — Челси излезе.
Мариса замислено я проследи с поглед. Изиграла беше единствения си коз, като беше останала да лежи безпомощно в леглото. Сега трябваше да вика подкрепления.
С лявата си ръка посегна към телефона на нощното шкафче. Закрепи слушалката под брадичката си и набра телефонистката.
— Искам да се свържа с Джонатан Андреас в Порт Андреас, Вирджиния, Съединените щати. Не знам номера.
— Обяд — обяви Кейтлин от прага на кабинета.
— Минутка само — отвърна Алекс, приведен над компютъра.
— Веднага. Не си хапнал почти нищо и кажи-речи не си спал от два дни. Нека аз пробвам следващата схема.
— Още един опит.
Тя пресече стаята и решително постави ръка на рамото му.
— Аз ще го направя. Нали нямаше да се налагаш.
— Господи, нима правя това?
Тя се разсмя.
— Недей да изглеждаш толкова ужасен. Не очаквах нищо друго. Това е част от природата на звяра.
— Нищо против ли нямаш?
— Не. — Тя строго сви вежди. — Но ще имам, ако се наложи пак да те лекувам, защото си се преуморил.
Той озадачено я погледна.
— Защо нямаш нищо против?
Тя само се усмихна и поклати глава.
— Марш да ядеш.
— Още само един опит. Мисля, че наближаваме. — Той зададе някаква команда. — Провери принтера.
Тя отиде до принтера и провери какво е излязло.
— Пак боклук.
— По дяволите. — Той започна да пише нова команда, после виновно вдигна поглед. — Добре, да бъде както ти искаш. Ще се върна след десет минути.
Кейтлин се усмихна на себе си и поклати глава. После седна пред компютъра.
След малко усмивката й се стопи и тя нетърпеливо се наведе напред, притеглена от схемите и таблиците на екрана.
Джонатан чакаше прав от другата страна на бариерата, когато Челси премина през митницата в Истанбул. Усмихна се, като я видя и Челси усети, че се разтапя от нежност, но бързо се прикри с едно намръщване.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита тя.
Той посочи другите й два куфара на носачите, които беше довел.
— Мислех, че двете с Мариса действате съгласувано.