Принтерът млъкна.
— Саавзен? — прошепна Кейтлин.
— Забеляза ли, че говори за Стражите на „Вихрения танцьор“ в множествено число? Той е бил единственият страж, на който Парадигнес е поверил „Вихрения танцьор“, а говори сякаш… — Алекс се замисли и очите му се присвиха над листа. — Сякаш смята целия свят, освен Шардана, за варварски. А е познавал най-високо развитите цивилизации на своето време — гръцката, троянската, египетската… — Той се върна при компютъра. — Да видим следващата табличка.
— Не!
Алекс се обърна да я погледне и я видя как тя поклаща глава.
— Това е повече, отколкото предполагах. Искам да размисля върху него.
— Тук е това, което искаше.
— Утре.
Очите му се присвиха изпитателно.
— От какво се боиш?
Тя не беше сигурна в себе си, но нещо в думите на Андрос беше накарало червената алармена лампичка да светне.
— Утре.
— Добре тогава — той изключи принтера. — Ще го направим на сутринта. Идвай в леглото.
Тя изключи компютъра и лампата и излезе след Алекс от кабинета. На прага не се стърпя и с копнеж погледна към принтера, разкъсвана между страх и любопитство.
Кои бяха Лечителите на Шардана?
Два часа по-късно Алекс усети как Кейтлин предпазливо се отдръпва от него и се измъкна от леглото. Той знаеше, че тя лежи будна и че въпреки опасенията си беше прекалено развълнувана, за да заспи. Алекс знаеше как се чувства тя. Той също не можеше да заспи. Мистерията, която разкриваха беше прекалено примамлива и мозъкът му отказваше да превключи на по-ниска скорост.
Кейтлин тихичко се плъзна към вратата. Знаеше, че тя отива в кабинета, за да разчете табличките. За миг се изкуши да отхвърли завивките и да я последва.
Но това си беше загадка на Кейтлин, загадката, която тя искаше да разреши от ранно детство. Именно тя трябваше да е човекът, който пръв да прочете отговорите. Ако имаше късмет, по-късно щеше да поиска да ги сподели с него.
Принуди се отново да се отпусне, чакайки да изтекат часовете до утрото.
Утринната светлина струеше през стъклата и хвърляше златисти отблясъци по русите къдрици на Кейтлин. Тя седеше сгушена в голямото кресло до прозореца. Когато Алекс надникна от вратата, тя тъкмо довършваше поредната страница и я постави върху другите на пода до креслото.
Алекс й се усмихна. — Не можа да се стърпиш.
— Опитах се да заспя, но не успях — гузно го погледна в очите. — Не исках да те изолирам. Просто исках да узная. Беше по-силно от мен.
— Не се чувствам изолиран. — Той прекоси стаята и клекна до нея. — Загадката си е твоя. Разчете ли всички таблички?
— Всички, освен първата. Тя изглежда е по-лична и не съдържа толкова информация. — Кейтлин поклати глава. — Невероятно е, Алекс.
— Шардана?
— Да. Нито съм чувала, нито съм чела за култура, подобна на тяхната. Шардана е бил вулканичен остров в Средиземно море, ограден с високи скали и без видими проходи към вътрешността. Цивилизацията им се е изградила като напълно изолационистка и самозадоволяваща се. Гражданите са били заплашени с изгнание, ако разкрият на чужденците нещо за Шардана. В крайна сметка забранявали всякаква търговия или връзки с външния свят за всички, освен за неколцина избраници.
— Трудно можеш да ги обвиняваш, ако са имали нещо, което си е струвало да ограбиш. Както казва Андрос, това е бил свят, населен с варвари.
— Имали са нещо, до което си е струвало да се добереш — рече Кейтлин. Били са лечители. Вярвали са, че основата на всяко човешко благо е бил здравият дух в здравото тяло.
— И?
— Цялата им култура се е изграждала в съответствие с тази философия. Всеки мъж и жена са били обучавани да лекуват, а най-надарените са получавали титлата Велик лечител и юрисдикция над целия остров. За да станеш Велик лечител на Шардана е било необходимо да намериш лечение за някоя болест, или да удължиш човешкия живот.
— Господи. — Той можеше да види накъде води това. — От колко време е съществувала тази йерархия, в момента, когато Андрос е писал това?
— Петстотин години. — Кейтлин срещна погледа му. — Във всяко поколение е имало поне един Велик лечител.
— И поне едно лечение или откритие.
— Повече. В Шардана средната продължителност на живота е била сто и петдесет години. Термините се различават, но по думите на Андрос излиза, че са намерили начин да лекуват и предотвратяват инфаркта, рака, диабета шарката, полиомиелита, проказата… — Кейтлин безпомощно махна с ръка. — И болести, за които никога не съм чувала. Знаеш ли какво значи това. Значимостта още я зашеметяваше. — Те са били супермени в медицината.