— Смята се, че египтяните са правили деликатни операции на мозъка векове преди новата ера.
— Но това е нещо повече. Това означава… — Тя се запъна и стисна дръжката на креслото. — Означава милиони спасени човешки същества. Означава удължаване със седемдесет и пет години на живота.
Той стоеше неподвижен.
— Говориш така, сякаш Шардана още съществува.
— Не мисля, че би могла. Планетата е станала прекалено малка, за да скрие подобно общество. Но медицинските им познания може още да съществуват. Спомняш ли си какво казва Андрос за тайните на Великите лечители?
— Да.
— Шардана изпращала специални войни, за да правят набези и да донасят съкровища, които да допринасят за славата на града — държава. Войни, за които се е смятало, че са душевно непригодни за мирния живот в Шардана. Техните вождове са били известни като Стражите. — Тя погледна към листовете на пода. — И основната им задача била да охраняват „Вихрения танцьор“.
— „Вихреният танцьор“ е бил създаден от народа Шардана?
— Той е бил най-голямото постижение на техните творци, хранилище за тяхната култура. Целта е била да се създаде толкова ценен, толкова красив предмет, че никои да не понесе унищожаването му.
— Тогава как гърците са се добрали до него?
— На Шардана е имало изключително висока вулканична активност и често са ставали земетресения. След като създали „Вихрения танцьор“, са го поставили под стражата на своите войни, които разпратили по света. По този начин статуята щяла да оцелее, ако островът бъде сполетян от някакво голямо бедствие. Андрос казва, че корабът на Шардана носещ „Вихреният танцьор“, бил нападнат и ограбен от един от капитаните на Агамемнон. Когато вестта за това стигнала до Шардана, Андрос бил изпратен да прибере „Вихрения танцьор“. Преследвал флота на Агамемнон, когато корабът му бил изхвърлен на брега от буря и троянците го пленили с екипажа му. — Тя вдигна поглед към Алекс. — Останалото знаеш сам.
— Не съвсем. Използва думата хранилище във връзка с „Вихрения танцьор“.
— Надписът на „Вихрения танцьор“ се превежда като „Пламъкът гори вътре“. Великите лечители са вложили вътре във „Вихрения танцьор“ цялото познание, до което са достигнали по времето на Андрос.
Алекс я погледна смаяно.
— Как?
Тя сви рамене.
— Не знам. Андрос не казва. Може би е гравирана във вътрешността на статуята, я може би този саазен има нещо общо с това Очевидно в много отношения са били по-напреднали от нас, може би са имали техен еквивалент на микрофилмите. Каквото и да са направили, аз съм сигурна, че то още съществува. Народът на Шардана очевидно е възнамерявал да подсигури своите тайни срещу всички опасности. — Тя сви рамене. — А сега „Вихреният танцьор“ е у Ледфорд. По дяволите, страх ме е. Знаеш ли колко ще плати всяка страна, за да докопа тази информация? Двамата с Краков могат да станат всичко, което си поискат.
— Но Ледфорд не знае какво има в ръцете си. Просто трябва да му отнемем „Вихрения танцьор“, преди да му е хрумнало, че той може да е нещо повече от произведение на изкуството.
Текстът на последната табличка силно се различаваше от другите. Беше неравномерен, писан накъсано, на пресекулки, сякаш по различно време.
Жената, Хиацинта, е болна от болестта, която вилнееше из Троя. Колко печално би било тя да избегне съдбата на Троя, само за да умре на тази планина, където намерих убежище от варварите върлуващи по крайбрежието.
Болестта я надви преди четири дни. Мислете каквото си искате, но не от мекушавост аз останах с нея. Макар и да е варварка тя беше добър спътник, предана и мила по много начини. Съвсем разумно е желанието ми да продължа пътя с нейната компания.
Мисля, това е болестта от мръсната вода. Мога да я излекували ако поискам.
Какви ги приказвам? Тя е само жена. Няма да престъпя клетвата си заради една жена. Ако ще мре, да мре.
Гори от треска. Вика насън през нощта. Защо това ме наранява?
Тя умира…
Аз съм страж. Не мога да престъпя клетвата си. Коя варварка си струва жертвата никога да не се върнеш в Шардана?
Отвори очи преди четири часа и се опита да ми се усмихне.
Накрая последните редове бяха написани с трепереща ръка.
Мисля, че самият аз ще умра ако боговете ми я отнемат.
— Тя не е умряла — тихо каза Кейтлин. — И той не се е завърнал повече в Шардана. Помогнал й е.
— Поне според легендите изглежда е станало така.
— Но той никога не е разкрил тайната си. Защитавал е Шардана и „Вихрения танцьор“ от варварите.
— До днес. И както е предполагал, по света и днес има варвари.