— Да. — Тя се обърна към него. — Но сега има и нови стражи.
— Не ме гледай мен. Аз не съм овчарско куче, пълно с идеали.
— Нима? — Тя му се усмихна. — Но каза, че аз съм си избрала такава роля, а ти определено беше мой защитник. Мисля, че в тебе би могло да има повече от Андрос, отколкото предполагаш.
Той притеснено вдигна рамене.
— Глупости.
— Какво предполагаш, че е станало с Шардана?
— Ти изучаваш древността. Описанието на Шардана не ти ли напомня нещо?
— Не се сещам за култура, основана на лечението. — Кейтлин се за мисли. — А може би… Авалон? Островът на лечителите, където крал Артур бил отнесен, когато получил смъртоносна рана?
— Аз си мислех за вулканите и земетресенията. Някой учени смятат, че Атлантида е била унищожена от земетресение, последвано от приливна вълна. Това би обяснило защо народът Шардана е спрял пиратските набези и те са станали наемници в Египет. Нямали дом, където да се приберат. — Той сви рамене. — А може би Шардана не е било нито едно от тези две места. Може би легендата за Шардана никога не е била разказана. — Той събра компютърните разпечатки на купчинка. — Смятам сега и аз да прочета тези неща, а после ще разкарам компютъра и принтера.
— Защо?
— За да инсталирам отново прожекционните апарати. Трябва да проучим онази холограма на „Вихрения танцьор“ и да видим дали ще можем да открием как да проникнем в проклетото нещо. — Той се навъси. — Щом са обичали толкова много хубавите неща, не мога да повярвам, че просто са го запечатали и ни карат да го счупим. Може би начинът, по който са разположени скъпоценните камъни ще ни подскаже нещо…
Ако Кейтлин си мислеше, че разчитането на табличките е трудно, то през следващите няколко часа тя разбра, че е почти невъзможно да се открие как може да се разтвори статуетката. Беше ясно като бял ден, че ги чакат още много дни работа.
Кейтлин беше толкова изтощена, че си мислеше, че тази нощ ще заспи, щом отпусне глава върху възглавницата. Но един час след като беше оставила Алекс, тя продължаваше да лежи с отворени очи.
Внезапно отхвърли завивките и стана от леглото. Миг по-късно стоеше пред вратата на спалнята на Алекс.
— Алекс.
Можеше да види как тялото му се стяга. Той се надигна в леглото.
— Да?
Тя тръгна към него.
— Не искам повече да бъда сама.
Той отметна завивките с мълчалива покана.
— Никога не си била сама.
Кейтлин се плъзна в леглото и легна до него, без да го докосва.
— Нима?
Той нежно я зави до брадичката и после легна в своята половина на леглото.
— За теб винаги съм бил тук.
— Защото ти беше жал за мен ли?
— Не, не заради това.
— Секс?
— Не и заради това. Макар Бог ми е свидетел, че определено има и такъв момент.
— Чувствам се… неуверена.
— Аз не.
— Всичко наоколо се пременя. Какво да правим?
— Да спим, да проникнем в проклетата статуя, да открием Ледфорд, да отидем в Ница, да лансираме твоя парфюм, да организираме производството…
Тя се засмя.
— Трябваше да се сетя, че ще имаш отговор.
— Отговорите са нещото, с което се справям най-добре.
— Има нещо друго, с което се справяш още по-добре.
Той се стегна.
— Не трябва да ми плащаш за това, че съм тук заради теб, Кейтлин. Нали приятелите са затова.
Не любовници, а приятели. Смътно си спомняше, че веднъж, много отдавна, тя самата се убеждаваше, че не са любовници, а приятели. Толкова много неща се бяха случили оттогава, сякаш бяха изтекли десетки години.
— Приятели ли сме, Алекс?
— Искам да бъда твой приятел. Уважавам те… Вярвам… ти.
Думите прозвучаха на пресекулки, сякаш той се насилваше да ги каже. Но въпреки това тя усети, как в нея се разлива топлина. Имаше същото чувство както при моста на Галата, че той се опитва да й каже нещо друго. За Алекс Каразов страстта беше нещо достъпно, но след дългите години на преследване и предателства, доверието и дружбата се бяха превърнали в огромни и редки дарове. Беше дарил с приятелството си само Павел, а след смъртта на Павел единствено Кемал беше успял да се плъзне и настани в сърцето на Алекс.
— Кажи ми, споменавал ли си някога на Павел колко близък го чувстваш?
— Защо питаш?
— Правил ли си го?
— Не. — И побърза да добави. — Не беше необходимо. Той знаеше какво изпитвах към него.
— Разбирам.
Най-накрая Кейтлин започваше да се ориентира в дълбочините на Алекс Каразов. Колко предпазлив е, помисли си тя с внезапно съчувствие. Толкова предпазлив, колкото тя винаги е била. С изненада осъзна, че използва минало време. Кога предпазливостта й към Алекс беше започнала да се стопява и да отстъпва място на доверието? Започнаха със секса, преминаха през цялата гама от страст, отчаяние, враждебност и чак сега започваха напълно да разбират другия.