Аднан Ирмак вече беше мъртъв.
Кейтлин се взираше шокирана в мъжа свлякъл се върху масивното бюро.
— Това ли е Ирмак?
— Да. — Алекс бързо се приближи към него. — Затвори вратата.
Кейтлин се подчини, гледайки кръвта, която течеше от гърлото на Ирмак и се разливаше в локва по хартиите на бюрото.
— Убит ли е? — попита тя.
— Трудно е сам да си прережеш гърлото…
— Не трябва ли да се махаме оттук?
— Една секунда само.
Кейтлин се взираше хипнотизирана в локвата кръв и преглътна, борейки се с отвращението.
— Кой мислиш, че го е направил? Ледфорд?
— Възможно е. Може би е помислил, че сме напреднали твърде много и е искал да накара Аднан да замълчи. — Алекс повдигна тялото на Ирмак, за да достигне средното чекмедже. Главата на мъртвия се заклати. — Може да е бил всеки. Някоя от неговите проститутки или клиент, когото е изнудвал. — Той затвори чекмеджето. — Според Кемал в Истанбул не са го обичали твърде много.
— Какво търсиш?
— Документи. Информация. — Алекс отвори дясното чекмедже. — Джакпот.
Кейтлин пристъпи напред мъчейки се да не поглежда към Ирмак.
— Намери ли нещо?
— Чекмедже, пълно с паспорти — Алекс беше отворил и най-горното. — Първокласна изработка.
— Тогава значи Ирмак е бил Циганина.
— Така изглежда. — Алекс отвори долното чекмедже и измъкна два големи черни тефтера. — Да видим какви документи е криело това копеле.
Той отвори първия, погледна вътре и го затвори.
— Това е счетоводството на „Харема“. — После отвори и другия и бързо го прелисти. Внезапно лицето му се озари от усмивка. — Б.Л. Познаваме ли човек с тези инициали?
— Брайън Ледфорд.
— Правилно. — Той измъкна носна кърпа, внимателно изтри следите от пръстите си и след това пъхна тефтера под бялата си роба.
— Да се махаме — той дръпна Кейтлин за ръката. — Ледфорд може да е оставил тук някои от своите главорези и той да ни разпознае.
Когато Кейтлин и Алекс влязоха в къщата, Кемал остави настрана китарата си и стана.
— Идвате тъкмо навреме. Кафето е готово. Седнете, а аз ще взема подноса. — Той погледна Алекс и поклати глава. — Трябвало е да свалиш тази дреха, след като сте напуснали „Кафас“. Тя не ти отива. За да я носиш, е нужен известен усет, какъвто ти очевидно нямаш.
— Дай кафето и си спести критиките. — Алекс измъкна дългия тефтер и го остави върху масата, след което се съблече и хвърли дрехата на един стол до вратата. — Книжата на Ирмак са твърде обемисти и не могат да се скрият под обикновено сако.
Кемал влезе в кухнята и взе подноса.
— Трябва да си бил доста убедителен, за да го накараш да тръгне с тях. Измъкна ли някаква информ…
— Той е мъртъв — прекъсна го Кейтлин. — Убит.
— Наистина ли? Алекс? — Кемал беше спрял на вратата, а после прекрачи стаята с поднос в ръце.
— Не съм аз — каза Алекс. — Беше мъртъв, когато влязохме.
— Много лошо. Значи не си могъл да го разпиташ. — Кемал остави подноса на масичката. — Как е станало?
— С нож. Гърлото му беше прерязано.
— Отвратително. Сигурно е било ужасно за Кейтлин — Кемал й се усмихна мило. — Седни. Изглеждаш ужасно. — Той я постави да седне и й подаде една от чашите. — Изпий го. Ще се почувстваш по-добре. — После се обърна към Алекс: — Мислиш ли, че тефтерът ще ти даде някаква информация?
Топлата течност загря Кейтлин и пропъди гаденето, което чувстваше в стомаха си. Те гледаха на това толкова нехайно. Ирмак беше зъл човек и без съмнение си беше заслужил смъртта, но тя не преставаше да мисли за кървавата локва.
— Не зная — отвърна Алекс. — Нямах възможност да ги разгледам.
— Тогава виж ги сега — седнал на пода до стола на Кейтлин с кръстосани крака, Кемал се изви, за да си вземе кафе. — Ще мълча като гроб. — Той се намръщи, забелязвайки как Кейтлин потръпва. — Извинявай, Кейтлин.
Алекс прелистваше тефтера.
— Боже, та този човек е снабдявал половината търговци на Африка и Европа!
— Казах ти, че Ирмак е богат. — Кемал доближи чашата до устните си. — Има ли адреси?
— Не. Само списъци на стоки и дати на доставка.
— Значи си стигнал до под кривата круша.
— Може би не. — Пръстът на Алекс се спусна надолу по списъка и спря при инициалите Б.Л. — Тук има странни неща. Трябва да ги проуча.
— Нали нямате нищо против да ви напусна за момент? — Кемал отпи глътка кафе, остави обратно чашата върху подноса и се надигна. — Трябва да свърша нещо.
— Какво?
— Хрумна ми, че когато пазачите открият Ирмак, в „Харема“ ще настане пълен хаос — той пристъпи към вратата. — Ако действам бързо, ще успея да се възползвам от бъркотията.