— Какво искаш да направиш?
— Децата — каза тихо Кемал. — Мелис и другите. Ако имам късмет, ще ги измъкна навън преди някой друг да е взел „Харема“ в свои ръце.
— Това може ли да се случи? — попита Кейтлин.
— Вероятно така ще стане — отвърна Кемал. — Ирмак ми каза, че е взел властта в „Харема“ от предишния му собственик.
— Ще дойда с теб — Алекс стана.
Кемал поклати глава.
— Тази вечер са те видели там. За мен ще е по-опасно, ако те взема.
— Какво ще правиш с децата?
— Ще правят компания на хлебарките у нас за един-два дни, докато намеря място…
— Доведи ги тук — предложи Кейтлин. — Ще повикаме Джонатан и той ще им помогне.
— Те са шест — Кемал беше спрял на вратата. — Ще ти създадат доста грижи.
— Доведи ги.
— Още като те видях за пръв път усетих, че имаш майчински инстинкт — произнесе тържествено Кемал.
— Лъжеш. Ти забеляза единствено бюста ми.
— Това е същото. Уверявам те, беше най-невинно чувство.
Той вдигна робата, която Алекс беше захвърлил на стола, навлече я и се обърна към него. Зае поза с ръка, сгъната пред гърдите, леко разкрачен.
— Виж, ето как трябваше да изглеждаш с тази дреха. Като горд цар на пустинята, като мъжествен халиф, който…
— Отивай да вземеш децата.
Кемал се ухили и излезе, а бялата роба царствено се развя зад него.
— Това беше Алекс. — Джонатан затвори телефона и се обърна към Челси. — Каза, че Кейтлин има нужда от помощта ни. Миналата вечер се е сдобила с шест деца.
— Предполагам, не по обичайния начин. — Челси се дръпна назад в стола си. — Какво, за бога, е станало?
— Не ме питай. Алекс не обясни. Две момчета и четири момичета на възраст от десет до четиринадесет години. Той обаче спомена, че децата са сексуално малтретирани.
— От родителите им ли?
— Трябва да питаш Кейтлин.
— Добре.
— Е, според логиката на нещата ти трябва да се заемеш с проблема. Ти си председателка на организация, която помага на малтретирани деца.
— Прав си. — Тя се засмя, докато ставаше от стола и оправяше полата си. — Когато решавам чужди проблеми съм изключително добра. Уморих се до смърт и се разболях, за да може по някакъв начин конференцията да започне. Хайде да тръгваме.
— Ти ще отидеш. Алекс ме помоли да отида с него в посолството и да се опитам да открия плана за охраната на конференцията.
— Какъв е адресът на Алекс?
— Той каза, че долу във фоайето ще те чака един придружител, за да те заведе там, където двамата с Кейтлин са отседнали. Името му е Кемал Немид.
— Нито крачка повече няма да направя. Ние се въртим в кръг. — Челси хвърли студен поглед към Кемал, отпускайки се върху перилата на оградата, водеща към една порутена сграда — Вече два пъти видях този магазин отсреща на улицата. Два часа ме мъкнете в кръг из тези затънтени улици.
— Ходенето е добро за здравето.
— Но не и когато носиш шестсантиметрови токчета.
— Не трябва да носите такива обувки. Кейтлин е далеч по-практична.
— Кейтлин е с една глава по-висока от мен.
— А, това ли било? — Кемал се усмихна. — Тя е много красива. Вие също сте привлекателна, но аз лично предпочитам високи жени.
— Защо тогава ме съветвате да се появявам в ръста на Палечка?
— Аз не се опитвам да ви изтощя, а просто да се отърва от всеки, който може да ни следи, за да бъдат Алекс и Кейтлин в безопасност. — Усмивката на Кемал беше изчезнала. — Нямам кола, а такситата и колите под наем са лесни за проследяване. Най-добре е да се върви пеша.
Челси спря за момент поглед върху сериозното му изражение и неохотно се изправи.
— По дяволите, да тръгваме.
Кемал незабавно се отправи надолу по улицата.
— Въпреки всичко трябва да ми благодарите, че ви давам възможност да станете по-издръжлива. Кейтлин има голям напредък, откакто веднъж й показах колко здравословно е ходенето…
— Пристигнахме. — Кемал отвори вратата на къщата. — Андреас прати тази прекрасна дама.
— Мислех, че никога няма да се добереш дотук. — Кейтлин нежно я прегърна. — Даже не знаех, че си в Истанбул, докато днес Джонатан не каза на Алекс по телефона.
Челси на свой ред я прегърна и, накуцвайки, влезе в къщата.
— Ако знаех, че вашият приятел Кемал живее тук, никога нямаше да дойда.
— Тя никак не обича да върви пеш. — Кемал затвори вратата. — Но се оплаква повече от теб, Кейтлин. Къде са децата?
— Още спят в стаята на Алекс. С изключение на Мелис — намръщи се Кейтлин. — Тя не иска да яде и не е спала, откакто я доведе тук снощи. Просто седи в градината — Кейтлин повдигна рамене. — Но другите изглеждат доволни.