— Тя е уплашена. Децата винаги се плашат от промените. Ще отида да поговоря с нея. — Кемал излезе в градината.
Челси и Кейтлин го последваха и застанаха на вратата, наблюдавайки го как коленичи до русото дете, седнало на пейката и как започва да му говори.
— От къде е? — попита Челси.
— От публичен дом.
— Боже господи! — Челси поклати глава. — Да се чуди човек в какъв свят живеем.
— Така е.
— А другите?
— Също. Кемал ги изведе всичките оттам.
Изражението на Кемал беше съсредоточено и нежна усмивка играеше на устните му, когато протегна ръка и докосна с пръст страните й. Детето със златиста коса в бялата си викторианска рокля и силният, тъмнокос млад мъж със синя фланелка и джинси, бяха в изненадващо красив контраст между минало и настояще.
Сега Мелис се усмихваше — съвсем лек полъх от усмивка.
— Може би той не е толкова лош, колкото мислех — призна неохотно Челси. — Малкото момиченце поне не смята така.
Мелис стана и хвана Кемал за ръката.
— Тя е гладна — извика Кемал. — Как ще може да спи, като не я храните?
— Аз й предложих… — Кейтлин замълча, защото Кемал предупредително поклати глава. — Ще направя сандвичи.
Мелис се усмихна лъчезарно на Кемал и двамата полека тръгнаха обратно към къщата.
— Изглежда притежава някакъв чар — забеляза Кейтлин.
— Тя очевидно се разбира с него. — Челси кимна замислено и тръгна към телефона на масичката. — Ще се обадя в Ню Йорк на директора на Организацията за защита на децата, за да ми даде телефона на някой от Истанбул, с когото да се свържа. Пред децата сега не трябва да се поставя езикова бариера. Трябва да бъдат приети и гледани в семейства от тяхната страна и е нужно незабавно да започнат психотерапия. — Тя вдигна слушалката. — Чувството за безопасност е особено необходимо в такава ситуация. Първите няколко седмици след откъсването им от нездравословна среда са много важен период за тях. — Челси започна да набира номера. — Какво чакаш? Направи сандвич на детето.
Когато влезе в кухнята и отвори вратата на хладилника, Кейтлин се усмихваше.
— Твоята приятелка знае да урежда нещата. — Кемал наблюдаваше как Челси чевръсто поведе децата надолу по улицата. Тя беше уредила камион на държавната служба за социални грижи да ги вземе. Той щеше да чака две улици по-нататък, за да се запази в тайна местоположението на къщата и Челси бе настояла лично да заведе децата до там. — Но ще се грижат ли за тях така добре и когато американската кинозвезда напусне Истанбул?
— Челси ще следи те да бъдат закриляни — отвърна Кейтлин. — Нейната дъщеря беше изнасилена. Повярвай, никой не би се грижил по-добре от Челси за безпомощните същества.
— Нейната дъщеря ли? Момичето във Вазаро. — Погледът на Кемал се спря върху лицето й. — Ето защо тя не се усмихва. Кой го е направил?
— Баща й.
— Предателството, извършено от човек, на когото вярваме, е винаги по-болезнено. — Изразът му стана суров. — Къде е той?
— Мъртъв е. — Кейтлин леко се усмихна. — Не можеш да закриляш целия свят, Кемал.
— Често е твърде късно за закрила, но все пак остават много начини да се помогне и отмъсти.
— Е, добре, много е късно да отмъщаваш за Мариса, а и Челси й помага във всичко.
Погледът на Кемал се отклони към Мелис, която се дърпаше назад и го гледаше отчаяно и умоляващо през рамото си.
— Проблемите на някои хора са по-сложни. Често никой, който не е бил там, не може да разбере, нито да помогне.
— Какво каза на Мелис в градината?
— Казах й, че вероятно отново ще я нараняват, но че никога няма да бъде безсилна да се бори с това.
— Не е особено успокоително.
— Можех ли да й обещая, че никога няма да я наранят пак? — Кемал поклати глава. — Тя нямаше да ми повярва. Мелис вече знае, че светът е пълен с болка и компромиси. За хора като нас е достатъчно да имат възможност да променят живота си. — Той помаха с ръка за сбогом и групичката изчезна зад ъгъла.
— Това е голямо постижение за един човек.
— В края на краищата, Кемал, от теб става добър философ.
Сериозността на Кемал се изпари на часа.
— Бях решил, че като философ никога няма да забогатея. Много по-доходно е да си звезда. Защо да не посвиря на китара на мис Бенедикт? Може би тя ще забележи таланта ми, ще ме заведе в Холивуд и ще ме запознае с изключителната Мариса.
— Не е много вероятно. Мисля, че още не ти е простила разходката от хотела дотук.
— Тя е мъничка. — Лицето на Кемал светна. — В градината имам колело. Ще я закарам обратно върху предната му рамка. Смяташ ли, че това ще й хареса повече?
Кейтлин сдържа усмивката си, мислейки за дългите лимузини, с които Челси беше свикнала.