— Защо не я попиташ? — предложи тя.
От срещата си с Джонатан, Алекс се върна в къщата чак в единадесет вечерта.
Чула външната врата да се затваря, Кейтлин излезе от спалнята.
— Дълго време те нямаше. Откри ли нещо?
— Изгубих часове, докато измъкна плана от хората на посолството.
— Ясно ми е защо не искат да го разкрият на всеки, който се интересува. Какъв е той?
— Специален ескорт от аерогарата до двореца в десет сутринта. Обедът ще е подготвен под стриктния контрол на английските тайни служби. Срещата е от три до седем вечерта. После участниците ще бъдат откарани обратно на аерогарата в осем часа същата вечер. Както виждаш, нищо ново и оригинално.
— Вечерял ли си? Остана малко от яхнията, която приготвих за децата.
— Не съм гладен. Те още ли са тук?
Кейтлин поклати глава.
— Челси нахълта като ураган и ги отведе в службата за социални грижи. А после Кемал я закара обратно в хотела с колелото си. — Устните й трепнаха в усмивка като се сети за намръщеното лице на Челси.
— И на двамата трябва да им е било трудно. — Алекс вдигна слушалката — Трябва да се обадя на Голдбаум. Искам да провери някои от стоките, които Ледфорд е купил. Къде остави тефтера?
— Ще ти го дам — Кейтлин премина в хола, свали тефтера от полицата и му го донесе. — Той още ли седи в офиса?
Алекс кимна, набирайки номера.
Кейтлин седна на леглото и зачака.
— Къде беше, по дяволите? — сърдито попита Голдбаум. — Най-напред ме измъчваш до смърт, а после, когато наистина съм открил нещо, изчезваш в…
— Бях зает. Какво откри?
— Ледфорд.
— Какво?
— Е, не сме хванали него, а връзката му с Краков. Моят човек, Несмит, проследи Краков до един апартамент, нает от Даниел Бледсуърт в Париж, Когато докладът на Несмит пристигна, аз го накарах да провери Бледсуърт. — Той замълча. — Описанието на Бледсуърт съответства на това на Ледфорд.
— Боже, той още ли е там?
— Напуснал е апартамента два дни след срещата с Краков, но успяхме да се доберем до телефонните номера на разговорите, които е водил през последните три седмици. Това ще ти струва много пари.
— Няма значение. Има ли обаждания до Истанбул?
— Няколко. И все на един номер. Аз обаче не успях да го издиря. Ще трябва ти да го провериш сам. От истанбулската телефонна компания хич не се поддават на подкупи. Даже твоя телефонен номер не успях да намеря.
— Дай ми го. — Алекс грабна една химикалка и записа номера, който му продиктува Голдбаум. — Какво откри още?
— Номер на телефон от вестибюла на пансиона в Париж. Все още проверяваме наемателите, живеещи там. Има още един телефонен номер — в Хавър. — Голдбаум замълча — Компания „Бяла звезда“. Корабите им пътуват под либерийски флаг, а Даниел Бледсуърт фигурира като основен акционер. Един техен кораб е напуснал Хавър в същия ден, в който Ледфорд се е изнесъл от апартамента си в Париж.
— Толкова неща за човека на Кемал от аерогарата — промърмори Алекс. — Как се казва корабът?
— „Аргос“.
— Пътнически ли е?
— Доколкото знаем, товарен.
— Имате ли описание за него — големина, тонаж, регистрация и т.н.?
— Ще ги намеря.
— Незабавно. Ако Ледфорд е напуснал Париж преди седмица вече може да е тук.
— Зависи от маршрута — отговори Голдбаум. — Той може да е имал време да влезе в пристанището и да смени името на кораба.
— Може би. — Алекс отвори тефтера и пръстът му пробяга по колоните. — Има няколко счетоводни данни, които искам да прегледаш на твоя компютър. Трябва да знаем какви са и какво е общото в приложението им. В този тефтер рудничният газ гризу е отбелязан с въпросителна. Точно под него е натрий Г.
— Г или Д?
— Г.
— Кажи ги буква по буква.
Алекс ги каза, после затвори тефтера.
— Звънни ми колкото се може по-бързо.
— Ще ми дадеш ли телефона си или да използвам телепатия? — хапливо попита Голдбаум.
Алекс му даде номера и затвори телефона.
— Развълнуван си — Кейтлин го наблюдаваше.
— Имаме напредък — отвърна Алекс. — Не мислех, че е възможно, но действително е така. Ледфорд вероятно идва насам с кораб.
— Какъв кораб?
— „Аргос“. Името отговаря на страстта на Ледфорд към антики.
— Какво ще правим?
— Ще вземем Кемал да провери доковете. Ще намерим начин да открием името и адреса на телефонните разговори на Ледфорд с Истанбул. Там ще го причакаме, когато влиза през вратата. Ще го хванем, Кейтлин.
— Дали?
Алекс я погледна.
— Ти трябва да си също така развълнувана като мен. Какво не е наред?
— Не зная. — Тя се опита да се усмихне. — Подозирам, че в съзнанието си съм превърнала Ледфорд в отмъстителен супермен.