— Така ще бъде, Кейтлин. — Той се закашля, за да прочисти гърлото си. — Сега обаче трябва да те вкарам вътре, преди да си замръзнала. — Той я изправи на крака и леко целуна връхчето на носа й. — Защо не извикаш утре Жак да поговориш с него?
— Не още. Най-напред всичко трябва да свърши. Искам да запазя Вазаро далече от Ледфорд.
— Много добре, значи ще чакаме. Няма да е за дълго.
— През последната седмица нито един кораб, отговарящ на името и описанието, не е влязъл в пристанището — каза Кемал. — Информацията сигурна ли е?
Алекс се намръщи.
— Да, Ледфорд трябва вече да е тук. Срещата е след три дена, а Краков дойде миналата нощ в Истанбул. Успя ли да провериш на кого е звънял Ледфорд в Истанбул?
Кемал поклати глава.
— Голдбаум беше прав. От телефонната компания се инатят и не дават информация за телефони, невключени в указателя. Все още работя по задачата.
— По дяволите!
— Голдбаум каза ли нещо повече за телефона, на който се е обадил Ледфорд, преди да напусне Париж?
— Няма да ти помогне. Това е телефон във вестибюла на пансион от Пигал. Според Голдбаум той често е посещаван от проститутки и клиентите им.
— Не знаеш ли с кого се е опитвал да се свърже там?
Алекс поклати глава.
— Не е сигурно. Проститутка на име Жан-Мари Ньоние е намерена прободена с нож в апартамента си преди два дена, но не можем да открием никаква връзка между нея и Ледфорд.
Ханс пълзеше на колене по тесния коридор и буташе пред себе си платнената чанта с пластичния експлозив. Едва дишаше. Обгръщаше го тъмнина. Той спря за момент да си отдъхне, борейки се със страха от тъмното, който го душеше. Винаги се беше страхувал от него. Тази слабост беше доверил само на Брайън. Спомни си как очите на това копеле се бяха напълнили с крокодилски сълзи и как поглаждаше успокоително косата му. Уверяваше го, че никога вече няма да е сам, че заедно ще се борят срещу този страх, като баща и син.
И все пак Ханс отново беше сам в тъмното.
Само още няколко стъпки…
Той стигна до края на пътеката и внимателно намести експлозива. Нагласи часовниците и запълзя обратно.
Даже Брайън да открие другите два експлозива, този тук никога нямаше да намери, а всеки от тях можеше да го прати на оня свят заедно с безценните му съкровища.
Така му се искаше да запали лампата! Защо пък не?
Тунелът изглеждаше празен, когато той влезе…
Но не, не беше разумно. Не бива да рискува да се провали, когато краят на този кучи син е толкова близък. Само трябва да се измъкне от тъмното, да се качи на хълма и да подготви една малка изненада и за Краков. Тогава ще се скрие сред дърветата и ще се приготви да гледа шоуто.
След пет минути той скочи и се изтърси на земята, превит на две. Изпъшка, защото изгаряща болка премина през раната му. Постоя един момент, мъчейки се да я надвие и да не повърне. Болката намаля и стана по-тъпа. Той с бърз ход се насочи към ивицата лунна светлина в далечината.
Изскочи навън и леденият нощен въздух го удари в лицето. Пое дълбоко дъх, а облекчението и триумфът, които го обзеха, проясниха главата му.
— Ще хвръкнеш във въздуха, кучи сине — промърмори доволно той.
След десетина минути започна да се изкачва по склона на платото, мъчейки се да пази равновесие с хлъзгавите си маратонки.
— Ханс?
Той настръхна, вдигайки поглед към върха на платото.
Брайън стоеше точно над него, с извито настрани тяло, а лицето му беше огряно от лунната светлина. Устните му бяха стиснати, сякаш изпитваше болка, а очите му бяха пълни с мъка.
— Какво правиш тук, момчето ми?
Ярост изгори сърцето на Ханс. Той инстинктивно се наклони напред и потърси с ръка ножа си.
О, как боли! Главата му се люшна, сякаш в нея беше избухнал взривът, поставен в склада. Той падна на колене и тъмнината се сключи около него.
— Казах ти да не го нараняваш — остро каза Брайън на някой, който стоеше зад Ханс. — Бедното момче много е преживяло. — Той тръгна надолу по склона към Ханс. — Е, Ханс, какво сме ти направили?
Тъмнина.
Брайън нежно триеше с мокра кърпа слепоочието на Ханс, когато той отвори очи. В миг осъзна, че вече не е отвън, а лежи на походно легло в склада. Погледът му премина покрай кашоните и хартиите, скупчени до стената и се насочи към „Вихрения танцьор“ върху масата.